В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Да обживееш ново помещение означава да го изпълниш със своята аура и да неутрализираш неговите собствени излъчвания, натрупани там във времето. Въздействието на тези чужди наслоения в началото се усеща обикновено доста остро, нарушавайки привичното течение на психическата енергия. Но когато помещението се запълни със своите собствени еманации и се преодолее постепенно въздействието на старите такива, животът потича в нормалните си релси, както е бил установен по-рано. Необходимо е да се отчете и влиянието на аурите на новите съседи, с които също трябва да се постигне известна хармонизация.На колективното, макар и несъзнателно влияние от тяхна страна, трябва да се противопостави силата на своето собствено такова. Да се съхранят своите индивидуални придобивки и да се опазят от поглъщане от чуждите е задача, която трябва да се решава незабавно и победно. Много слаби духове е разтворила и погълнала средата и много са изгубили своя път. (5.156)
Всяко докосване до хората, предметите, обкръжението и каквото и да било, предизвиква в човека реакция с една или друга сила и продължителност. Тя може да се нарече звучене на организма на външните въздействия. Колкото по-силно и продължително е въздействието, толкова по-забележима е реакцията. Силата, степента и характера на реакцията зависят от много условия. Има приятни и неприятни хора. Приятните за едни, могат да бъдат твърде неприятни за други. Това се дължи на сходството или несходството на аурите. Когато две аури звучат в хармония, те се притеглят една към друга. Често първоначалното определяне на човека зависи именно от това обстоятелство. Носителят на Светлина съзвучи със светлите аури, като не съзвучието на тъмата го отблъсква. Едно и също явления може да въздейства напълно различно на двама различни хора, често предизвиквайки противоположни усещания. Важно е как да се създаде имунитет на духа срещу нежелателните въздействия на обкръжението. Дори съприкосновението с получаващите при духовно дарение неизменно предизвиква ответна реакция, като даващият получава в замяна, в различна степен, един вид част от техните несъвършенства върху себе си. По същия начин и Учителят, в замяна на даваната от него Светлина, взема върху себе си несъвършенствата на ученика и ги преодолява в себе си, тоест неутрализира тяхната реакция. Всеки даващ в по-голяма или по-малка степен подлежи на същото условие. Трябва да знаем, че, давайки, всеки път приемаме върху себе си част от несъвършенствата на получаващия, които трябва да преобразуваме в себе си в прояви на Светлината. Реакцията след завършване на отдаването е винаги осезателна и винаги налага възстановяване на равновесието. И тук имунитетът на духа се състои в това да не се поддаваш на въздействието, тъй като ако слепец поведе слепеца, т.е. слаб — слабия и двамата ще паднат в ямата. Особено при напрегнато отдаване реакцията на него е неизбежна. Получилият, стоварил тежестта си върху плещите на даващия, си отива освободен, а този, който е дал, трябва да претопи бремето на тези несъвършенства в своята кула на духа. Що се отнася до останалите, от тях до известна степен можеш да се обградиш, не встъпвайки, по възможност, в съприкосновение без необходимост. Също и всяко празно бъбрене напълно се изключва. (5.391)
Снимките на излъчванията, т.е.на аурата, позволяват да се разкрият тайните дуг-па, които могат да навреждат по много направления. Злото, причинено от тези противници на еволюцията, е огромно и те трябва да се обезвреждат. При най-малката опасност да бъдат забелязани те скриват ноктите си и само очите ги издават. Освен всички останали врагове на човечеството има и такива, които могат да се намират сред всички слоеве на населението, независимо от това кого представляват, как се наричат или към какво принадлежат. Те са особено опасни с това, че се крият под най-различни благовидни наименования, но снимките на аурата ще свалят маските на тези носители на тъмнина и злото на Земята ще намалее с още един вид. (6.36)
Представете си, колко здраво сраства аурата на човека към дома или мястото, в което той е прекарал неотлъчно целия си живот. Смяната на телата и превъплъщенията основателно се дават на хората, за да не се привързват твърде здраво към това, което ги заобикаля. Затова странстванията и пътешествията са особено полезни; колкото повече са промените във всеки един живот и колкото повече са смените на домовете и жилищата, толкова по-добре е за духа, убеждаващ се от опит във временността и нетрайността на земните домове. Независимо от опита, обаче, все пак аурата успява да се срасте с поредното жилище. Тогава животът изпраща по-честа смяна на външните обкръжения, за да може опитът от раздялата с всяко едно от тях да направи и раздялата със Земята, при прехода на Голямата граница, възможно по-лек. Странниците няма какво да губят и за какво да съжаляват, нито с какво да срастват аурата си, тъй като са в постоянно движение. Но живеещите в къщи и апартаменти, особено в своите собствени или смятащи ги за собствени, трудно се откъсват от тях. С всяка стая, привична вещ или предмет, който притежаваме, ни свързва нишка, създаваща постоянен и съединяващ с тях ток към съзнанието. Хиляди невидими нишки приковават съзнанието към вещите, които счита за свои, към домовете и към всичко, което се намира в тях или наоколо и към местата, където човек живее. Трудно е дори и да си представи човек, доколко е претоварено съзнанието с ненужни за духа вещи и доколко е оплетено, като с паяжина, от преплитащите се токове на връзките му с всяка притежавана от неговия стопанин вещ. В това е проклятието на собствеността и привързаността на човека към Земята. Но освобождението е в духа. Духом могат да се прекъснат тези нишки, духом може да се приучи човек да се освобождава от вещите, знаейки, че са му необходими само временно и че в действителност нищо не ни принадлежи, тъй като нищо не можем да вземем със себе си от Земята за по-нататък. Хората, които не са се освободили от веригите на собствеността, отиват в Тънкия свят с вързани към нея ръце и крака. Трябва да се приучва съзнанието към пълно откъсване от местата и жилищата, в които човек е пребивавал продължително време, изхвърляйки от него дори паметта за тях, тъй като спомените също обвързват с местата и вещите. От тук и особената полезност на честата промяна на външните условия. Сред всичките тези смени на места, жилища и обстоятелства неизменни остават само Учителят, Йерархията на Светлината, връзката с нея и основите, върху които се изгражда Учението на Живота. Тези неизменни основи трябва особено да се пазят, за да не могат отминаващите вълни на житейския поток да закрият най-важното и най-нужното за човека. Не се привързвайте към нищо и няма да има какво да губите: нито към вещи, нито към жилища, нито към места, нито към срещнатите случайно, тъй като всичко това е само временно. Всичко се движи, всичко тече, всичко отминава, но Аз Пребивавам навеки и Съм с вас извън преходните течения на живота. Устремените към Мен Моля: изоставете земното, по-точно изоставете привързаността към земното, освободете съзнанието си от обременяващия го боклук, за да може да се изпълни то с непреходните неща. Когато говоря за съкровищата на небесата, Имам в предвид непреходните ценности на мисълта и придобивките на духа, които той може да вземе по далечния път. Така и гледайте на всичко, което е около вас, като на нещо, с което ще се наложи да се разделите и което не е ваше, а ви е дадено само за временно ползване от съдбата или от Кармата. Човек се ражда на света без да има нищо и по същия начин, без да вземе нищо, си отива от живота. Тогава от къде е това чудовищно извращаване смисъла на вещите, които човек си въобразява че притежава? Разбира се, от незнание, от невежеството, което е причина за всичките му заблуждения. Затова Казвам: учете се, учете се, за да можете да освободите духа си от веригите на плътния свят и за да бъдете напълно свободни от земните преживявания в Надземния свят. (6.113)