Обект 7
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обект 7». Краткое содержание книги:
Но днес там е дошъл посетител: президентът на САЩ.
Дошъл е да инспектира Обект 7 и да се запознае лично с неговите тайни. Но посещението ще му струва скъпо.
Защото вътре го очаква враг.
В президентския антураж е включен и един млад морски пехотинец. Мълчалив, загадъчен, със сребристи очила.
Казва се Скофийлд. Кодово име: ПЛАШИЛОТО. Носи му се невероятна слава. Като се има предвид в какво се е забъркал президентът, по-добре да…
И Цезар направи нещо, от което кръвта на Скофийлд замръзна — разгърна униформата си и откри голите си гърди.
Ченето на Скофийлд увисна.
— О, не…
На гърдите на Цезар Ръсел се виждаше продълговат вертикален белег от операция.
Цезар се ухили злобно, маниакално, безумно.
— Спрете сърцето ми и се молете да умрете.
— Какво? — попита президентът. — Нищо не разбирам.
Скофийлд мълчеше.
Беше разбрал.
Извади от джоба си един лист — разпечатката, която Мозъчко беше изкарал от следящата система на АУАКС още в самото начало — когато искаха да разберат дали в сърцето на президента наистина има предавател.
Разгледа я.
Припомни си обяснението на Мозъчко.
„Това е стандартна схема на отразяване. Сателитът изпраща търсещ сигнал — ето тези положителни пикове с честота около 10 гигахерца, — а след това приемателят на земята, в случая президентът, отразява сигнала обратно към сателита — това са пиковете в отрицателната част на диаграмата.“
„Търсене и отразяване. Ако се абстрахираме от интерференцията, отразеният сигнал се повтаря на всеки двайсет и пет секунди.“
— Ако пренебрегнем интерференцията… — каза Скофийлд, докато гледаше втренчено разпечатката.
— Само дето няма никаква интерференция. Това са два различни сигнала. Сателитът трябва да приема два сигнала… — Той сграбчи някаква химикалка и съедини кръговете два по два.
— Тази графика изобразява два отчетливи модела. Първия и третия, а след това втория и четвъртия.
— Какво казахте? — попита президентът.
— Казах, господин президент, че не сте единственият в комплекса с предавател на сърцето. Това е било асото в ръкава на Цезар, последният коз, така че и да изгуби, пак да спечели. Цезар Ръсел също има предавател в сърцето. И ако умре, бомбите по летищата ще избухнат.
— Но той е в комплекса — каза Книгата и лицето му се сгърчи от болка, — а точно след двадесет минути започва процедурата за унищожение.
— Знам — отвърна Скофийлд. — И той го знае. Което означава, че трябва да направя нещо, което не съм си помислял и в най-лошите си кошмари. Трябва да вляза в Обект 7 и да спася живота на Цезар Ръсел.
СЕДМА КОНФРОНТАЦИЯ
3 юли, 10:45
Скофийлд се превъоръжи.
Книгата и Джулиет бяха тежко ранени и затова щеше да влезе в комплекса сам.
Взе магхука от Книгата и го пъхна в кобура на гърба си. Взе и автомата Р–90, който Сет Гримшоу беше изнесъл от комплекса. В пълнителя бяха останали само четиридесет патрона, но беше по-добре от нищо. Напъха пистолета М9 и своя „Пустинен орел“ в кобурите на бедрата си. Накрая смени повредения си от водата предавател с работещата гривна на Джулиет.
Книгата и Джулиет щяха да останат с автомати Р–90 в кулата и да пазят президента, Футбола и Кевин до пристигането на сухопътните войски и морската пехота.
Скофийлд извади мобилния телефон на Николас Тейт и избра оператор. Гласът на Дейв Феърфакс прекъсна телефонистката почти веднага.
— Господин Феърфакс, направете ми услуга.
— Каква?
— Трябват ми кодовете за прекъсване на заключването на Специален Обект 7, кодовете, които спират механизма за самоунищожение. Едва ли се пазят някъде на хартия. Влезте в локалната мрежа и ги измъкнете оттам.
— С колко време разполагам? — попита Феърфакс.
— Точно с деветнадесет минути.
— Почвам.
Феърфакс затвори.
Скофийлд пъхна нов пълнител в пистолета М9. В това време Кевин се приближи до него и каза:
— Мисля, че е жива.
Скофийлд го погледна учудено.
— Откъде разбра мислите ми?
— Разбрах. Винаги знам. Знаех, че доктор Бота лъже командосите. Разбрах, че ти си добър. Не разбирам точно какво мислят хората, но усещам чувствата им. В момента ти се тревожиш за човек, който ти е скъп. Човек, който още е вътре.
— Така ли разбра, че съм се качил на совалката?
— Да.
Скофийлд приключи със зареждането на оръжията си.
— Тогава да ми кажеш нещо полезно на тръгване?
— Виждал съм я само веднъж, когато стояхте при моя куб. Долових само едно нещо: тя наистина те харесва. Затова най-добре да я спасиш.
Скофийлд се усмихна кисело.
— Благодаря.
И тръгна.
Първо опита да влезе през горната врата.