Очите на дракона
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Очите на дракона». Краткое содержание книги:
Бен погладил Фриски по главата. Благодарение на снеговалежа никой от тях не изпитвал ужасното усещане, че е изложен на показ, както се струвало на Денис, когато седял на същото място и свалял снегоходките, току-що намерени от Фриски.
— Безпогрешен нос, съвсем вярно — възхитил се Бен. — Но какво е станало след като е махнал снегоходките, Фриски? Пораснали са му криле и е прехвръкнал през стената ли? Накъде е тръгнал оттук?
Сякаш в отговор на въпроса му Фриски се откъснала от тях и се плъзнала по стръмния бряг в рова.
— Фриски! — извикала Нейоми с нисък, но разтревожен глас.
Фриски само поспряла върху леда и погледнала към тях, с крака, затънали дълбоко в пресния сняг. Опашката й леко помръдвала, а очите й молели да я последват. Не лаела, някак си много добре разбирала всичко, въпреки че на Нейоми дори не й хрумнало да я предупреди да не лае. Само че тя лаела наум. Миризмата все още била там и Фриски искала да я следва преди да изчезне напълно, което щяло да стане след минути.
Нейоми погледнала въпросително Бен.
— Да — кимнал той. — Разбира се, че ще го направим. Хайде, но я възпирай. Не й разрешавай да се втурва напред. Там е опасно, чувствам го.
Той протегнал ръка. Нейоми се вкопчила в нея и те се плъзнали заедно в рова.
Фриски бавно ги повела през леда към крепостната стена. Носът й душел и браздял снега, но тя трудно откривала миризмата, тъй като над нея се надипляла плътна, неприятна воня от мръсотия, топла вода, отпадъци и изпражнения.
Денис бил наясно, че ледът ставал тънък и опасно размекнат близо до отходната тръба. Дори да не го знаел, поне щял да забележи широкото около метър водно пространство в близост до зида.
За Бен, Нейоми и Фриски нещата не стояли толкова просто. Те предполагали, че щом ледът е достатъчно плътен откъм външния бряг на рова, той трябва да е такъв навсякъде. Пък и сипещият се сняг им пречел да виждат по-далеч от носа си.
Очите на Фриски били най-слаби, а тя водела. Ушите й били достатъчно остри и тя чула как ледът стене под пресния сняг… но миризмата твърде много занимавала ума й, за да обърне особено внимание на неясните припуквания… докато ледът не се пробил под нея и не цамбурнала във водата.
— Фриски! Фри…
Бен запушил устата на Нейоми с ръка. Тя опитала да се освободи и се задърпала, но Бен този път разбирал опасността и я държал здраво.
Нейоми не бивало да се тревожи. Естествено, всички кучета могат да плуват, а и с дебелата си, хлъзгава козина Фриски се чувствала във водата по-добре, отколкото би се чувствал някой от тях двамата. Тя цамбуркала почти до крепостната стена, между парчета топящ се лед и кишави топки сняг, които бързо се превръщали в тъмна мътилка и изчезвали. Фриски протягала глава, душела, търсела миризмата… и когато най-сетне разбрала накъде продължава, се обърнала и заплувала обратно към Бен и Нейоми. Достигнала до края на леда, опитала се да се задържи с лапи за него, той се откършил и тя опитала пак.
Нейоми извикала.
— Тихо, Нейоми, или тъмницата ни е в кърпа вързана — казал Бен. — Хвани ме за глезените. — Изчакал я да заобиколи и легнал по корем. Тя се свила зад него и се вкопчила в ботушите му. Бен лежал с глава близо до леда и го чувал как стене и тътне. Можеше да бъде и някой от нас, помислил си той, и тогава наистина щяхме да загазим.
Той разтворил крака, за да разпредели по-добре тежестта си и сграбчил Фриски за предните лапи, точно под широките, силни гърди.
— Ей сега ще излезеш, момиче — окуражил я Бен. — Надявам се — добавил и задърпал.
За миг му се сторило, че ледът продължава да се пука под тежестта на Фриски, докато той я теглел навън, и че първо той, а после и Нейоми щели да я последват във водата. Когато някога пресичал този ров на път към замъка, където отивал да поиграе с приятеля си Питър, Бен винаги го намирал прекрасен, досущ като платно на художник, с отразяващи се във водите му синьо небе и бели облаци. Дори и през ум не му било минало, че може би ще умре в него през една черна нощ по време на снежна буря. А и как лошо миришел само!
— Издърпай ме назад! — изсумтял той. — Проклетото ти куче тежи цял тон!
— Внимавай какво говориш за кучето ми, Бен Стаад!
Бен продължавал да дърпа — присвил силно очи, стиснал зъби, полуотворил устни.
— Хиляди извинения. Ако не започнеш веднага да ме придърпваш, май ще бъда принуден да се изкъпя.
Тя някакси успяла да го направи, въпреки че Бен и Фриски тежали общо три пъти колкото нея. Проснатото тяло на Бен изкопало цял канал през току-що навалялия сняг, а разтворените му крака струпали цяла снежна пирамида.