Крадец на време
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #26
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Крадец на време». Краткое содержание книги:
Но заради създаването на първия наистина точен часовник в света започва надпревара с… ами с времето, в която се впускат Лу Цзе и неговия ученик Лобсанг Лъд. Защото този часовник ще спре времето. И това ще бъде само началото на всеобщите проблеми.
В „Крадец на време“ участват още и какви ли не второстепенни актьори, герои и злодеи, йети, майстори на бойни изкуства и Рони — петият от континента на Апокалипсиса. (Напуснал е бандата преди да се прочуят.)
— Ха! Значи вие сте Глад? — сети се Ангелът с Желязната книга.
Пак започна да рони в тежките листове.
„Каква… каква е тази безсмислица за майонезен сос18?“ — разкрещя се Ревизорът.
Гняв, отбеляза Смърт. Силна емоция.
— Аз обичам ли майонезен сос? — попита нечий глас в тъмата.
Отвърна му женски глас:
— Не, скъпи, от него ти къркорят червата.
Конят на Война беше огромен и червен, а от седлото висяха глави на загинали бойци. Госпожа Война седеше намусена зад съпруга си.
— Събрахте се и четиримата — зарадва се ангелът. — Ударих джакпота! Ха, много ми пука за църковния събор в Ий!
Война бе увил вълнен шал около шията си. Погледна смутен останалите Конници.
— Той няма да се пресилва — рязко заговори госпожа Война. — И не му позволявайте да се забърква в опасни случки. Не е толкова силен, колкото си въобразява. Пък и лесно се обърква.
„Така-а… Ето я цялата банда“ — обобщи Ревизорът.
Злорадство, забеляза Смърт. И самодоволство.
Пак изгърмяха отгърнати метални листове. Ангелът с Желязната книга се пулеше озадачен.
— Всъщност тук май е допусната грешчица…
Никой не го слушаше.
„Хайде, изиграйте жалката си пантомима“ — смили се Ревизорът.
Сега пък ирония и ехидство, установи Смърт. Май прихващаха чувствата от онези, които се сдобиха с тела и отидоха в света. Всички дреболии, които се трупат и образуват… личност.
Война се извърна на седлото и подхвърли на съпругата си:
— В момента, мила, изобщо не съм объркан. Би ли слязла от коня?
— Спомни си какво стана, когато…
— Веднага, мила, бъди така добра.
Този път във все още любезния и хладнокръвен глас на Война отекна звън на стомана и бронз.
— Ъ-ъ… ами-и… — изведнъж се обърка госпожа Война. — Така говореше и преди ние да…
Тя се запъна, изчерви се щастливо и скочи от коня.
Война кимна на Смърт.
„А сега трябва да сеете гибел и разруха, и така нататък, и тям подобни“ — подкани ги Ревизорът.
Смърт също кимна. Във въздуха над нето Ангелът с Желязната книга търсеше с грохот ролята си по сценарий.
— ИМЕННО — потвърди Смърт. — НЕ Е УТОЧНЕНО ОБАЧЕ КЪДЕ ТРЯБВА ДА СЕЕМ ГИБЕЛ И РАЗРУХА.
„Как да те разбирам?!“ — изсъска Ревизорът, но пролича и страх.
Не можеше да проумее.
Смърт се ухили. За да се страхуваш, задължително е да имаш Аз. „Не позволявай нещо да ме сполети!“ Това е плачливата песен на страха.
— Той ти намеква — намеси се Война, — че помоли всички ни да решим на чия страна сме.
Четири меча изскочиха от ножниците и остриетата им сякаш пламнаха. Четири пришпорени коня се хвърлиха напред.
Ангелът с Желязната книга сведе поглед към госпожа Война.
— Извинете, можете ли да ми услужите с молив?
Сюзън надникна към Улицата на хитроумните занаятчии и изохка.
— Там гъмжи от тях… и май са се побъркали.
Единна също погледна.
— Не са луди. Типично поведение на Ревизори. Мерят, преценяват и уеднаквяват, ако е необходимо.
— Но сега вадят камъните на калдъръма!
— Подозирам, че не одобряват размерите им. Не обичаме разликите.
— Че какво сбъркано може да има в размерите на камък?!
— Достатъчно е да не отговаря на стандарта. Съжалявам.
Въздухът около Сюзън светна в синьо. За миг се мярна прозрачен човешки силует, завъртя се полека и изчезна.
Но в ухото й прозвуча глас: „Почти събрах сили. Ще се доберете ли до края на улицата?“
— Да. А ти сигурен ли си? Първия път нищо не можеше да направиш на часовника!
„Тогава не бях аз.“
Нещо накара Сюзън да се обърне. Нямаше я мълнията, щръкнала вдървено над замрелия град. Облаците се кълбяха като мастило, изсипано във вода. И в тях имаше отровножълти и червеникави проблясъци.
„Четиримата конници се сражават срещу останалите Ревизори“ — просвети я Лобсанг.
— Печелят ли битката?
Той не отговори.
— Попитах те дали…
„За мен е трудно да позная. Виждам… всичко, което би могло да се случи…“
Хаос не пренебрегваше историята на света.
Появяваха се нови идеи. Магьосници и философи измислиха нов Хаос, тоест сресаха древния Хаос и му сложиха вратовръзка. В това въплъщение на безпорядъка откриха друг ред, какъвто дори не бяха сънували. Има различни правила. От простите възникват сложните, а от сложните — друга простота. Хаосът е маска на реда…
Не прастария мрачен Хаос, изостанал от развиващата се Вселена, а нов-новеничък лъскав Хаос, лудуващ в сърцевината на всичко. Колкото и да беше чудато, струваше му се привлекателно. Даваше му причина да живее и занапред.
18
Ако живеете в страна, където традиционно приготвената майонеза е на почит, не питайте. Заради душевния си покой.