Ръкописът на Чансълър
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Колечкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ръкописът на Чансълър». Краткое содержание книги:
Робърт Лъдлъм не прикрива становището си по тези въпроси, чиито отговори внушава по извънредно въздействуващ начин. В този негов роман художествената измислица се оказва част от една ужасяваща и смразяваща реалност. „Ръкописът на Чансълър“ ще увлече много от читателите с драматичното напрежение и наситеността на криминалната интрига, но това произведение е постижение на друг жанр, формулиран по-скоро с политически, отколкото с литературен термин.
Книгата на този популярен американски писател не случайно бива окачествявана като „политическа антиутопия“, като „политически черен роман“. И може би дори самият факт, че ние едва ли някога ще разберем какъв точно дял има истината в измислицата, озаглавена „Ръкописът на Чансълър“, допринася особено силно за ефекта на романа.
Магнитофончето е в ръцете на бившия министър. Той говори на Лонг:
— Вие знаехте ли за тия отреди на смъртта?
— Говореше се — предпазливо отговаря Лонг. — Но аз не съм участвувал.
— Не се опитвайте да спасявате собствената си кожа.
— Какво има да спасявам?! Ако подушат какво съм извършил, какво върша в момента — ще ми видят сметката.
— Това отново ни връща към отредите на смъртта — рече жената. — Вие какво сте чували за тях?
— Нищо особено — отговори Лонг. — Никакви доказателства. Хувър е разделил всичко по сектори. Всичко и всеки. И действува съвършено секретно. Никой фактически не знае с какво се занимава колегата му от съседната стая. Всеки има своя ресор.
— Гестапо! — процежда жената.
— Какво точно сте чули? — настоява бившият член на правителството.
— Че съществуват крайни решения, ако един проект пропадне.
Жената се вглежда в Лонг, после притваря за миг очи:
— Крайни… божичко!
— Ако наистина се нуждаем от последен, солиден аргумент — казва оплешивяващият мъж, — ето — имаме го. Хувър ще бъде убит в понеделника след две седмици и досиетата ще бъдат отнети.
— Не! — Алекс блъсва вратата с такава сила, че тя се тряска в стената. — Не бива! Получихте каквото ви трябва. Изправете го пред съда! Нека понесе наказанието на закона! На цялата страна!
— Не разбирате — заговаря членът на правителството. — В тази страна няма съд, няма съдия, няма депутат, няма сенатор, няма дори президент или министър, които да го изправят пред съда. Той е извън обсега на закона.
— Не е вярно! Нали съществуват закони!
— Но съществуват и досиета — тихо вмъква журналистката. — Ще има нови преследвани… от тези, които трябва да оцелеят.
Мередит се вглежда в очите, вторачени в него. Хладни, безчувствени очи.
— Но вие по нищо не се различавате от него — изрича Алекс, сигурен, че ако въобще му се удаде да излезе от тази къща, отново ще бъде гонен и преследван.“