Огнено кръщение
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-435-2
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огнено кръщение». Краткое содержание книги:
— Логично — съгласи се Скелен. — Постъпете както намерите за добре. Кога мога да ви очаквам, за да получите наградата си?
— Скоро.
— Тоест?
— Плъховете се движат по Бандитския път, смятат да презимуват в планините. Аз ще им пресека пътя. Двайсет дни, не повече.
— Сигурен ли сте в маршрута им?
— Били са при Фен Аспра, там са ограбили един обоз и двама търговци. Вилнели са при Тифи. През нощта са нахълтали в Друи, за да потанцуват на селския празник. Най-накрая са наминали и през Лоредо. В Лоредо Фалка е убила един човек. И то по такъв начин, че там все още говорят за това и скърцат със зъби. Затова и питам какво толкова има в тази Фалка.
— Може би същото, каквото и във вас — пошегува се Стефан Скелен. — Макар че не, извинявайте. Вие нали не вземате пари за убиване, а за извършване на услуги. Вие сте истински професионалист, Бонхарт. Професия като всяка друга. Работа, която трябва да се изпълни. Плащат ви за нея, а трябва да се живее. Нали?
Ловецът на глави дълго време го гледа. Толкова дълго, че усмивката върху устните на Кукумявката най-накрая се стопи.
— Вярно е — каза Бонхарт. — Трябва да се живее. Някои заработват прехраната си с това, което умеят да правят. Други — с това, което са длъжни да правят. Малцина професионалисти са толкова щастливи в живота си, колкото мен — може би само някои курви. Плащат ми за професия, която дълбоко и искрено обичам.
Предложението на Филипа да похапнат и да наквасят пресъхналите си от многобройните речи гърла беше посрещнато от Йенефер с облекчение, радост и надежда. Но скоро се оказа, че надеждите й са били напразни. Филипа бързо отведе в другия край на залата Маргарита, която явно искаше да поговори с нея. Когато се приближи, Трис Мериголд беше съпроводена от Францеска. Елфката следеше разговора, без да се смущава. Обаче Йенефер виждаше безпокойство в светлосивите очи на Трис и беше сигурна, че дори в разговор без свидетели молбите й за помощ щяха да бъдат напразни. Трис несъмнено вече беше изцяло предана на ложата. И явно чувстваше, че лоялността на Йенефер все още е съмнителна.
Трис се опитваше да я утеши, уверяваше я, че в Брокилон Гералт е извън опасност и благодарение на старанията на дриадите ще оздравее. Трис се беше изчервила, както винаги, когато става въпрос за Гералт. „Сигурно тогава силно я е впечатлил — помисли си не без яд Йенефер. — Преди да го срещне, изобщо не е познавала такива като него. Но скоро ще го забрави. И това е добре.“
Тя реагира на съобщението на Трис с на вид равнодушно вдигане на раменете. Не я вълнуваше, че нито Трис, нито Францеска не повярваха на апатията й. Тя искаше да остане сама и им даде да разберат това.
И те я разбраха.
Йенефер отиде в далечния край на бюфета и се зае със стридите. Ядеше предпазливо, все още чувствайки болка — последствие от компресията. Боеше се да пие вино, защото не знаеше как ще реагира организмът й.
— Йенефер?
Тя се обърна. Фрингила Виго леко се усмихваше, гледайки късия нож, който Йенефер държеше в ръцете си.
— Виждам и усещам — каза нилфгардката, — че с удоволствие би разпорила мен вместо тази стрида. Все още тази неприязън?
— Ложата изисква лоялност — изрече студено Йенефер. — Не е задължително да сме приятелки.
— Не е задължително и не би следвало да бъде. — Нилфгардската магьосница огледа залата. — Приятелството възниква или в резултат на дълъг процес, или спонтанно.
— Същото е и с неприязънта. — Йенефер отвори стридата и изгълта съдържанието й заедно с морската вода. — Понякога виждаш някого само за секунда, преди да те ослепи, и вече не го обичаш.
— О, проблемът с неприязънта е много по-сложен — присви очи Фрингила. — Да допуснем, че някой, когото изобщо не можеш да разпознаеш от върха на хълма, разкъсва на парчета твой приятел пред очите ти. Ти още не си го видяла и не го познаваш, а вече не го обичаш.
— И това се случва — сви рамене Йенефер. — Съдбата понякога си устройва шеги.
— Съдбата — каза тихо Фрингила — наистина е непредсказуема, като немирно дете. Понякога приятелите ти ти обръщат гръб, а враговете са ти от полза. Например можеш да поговориш с тях насаме. Никой няма да се опита да ти попречи, да те прекъсне, да те подслуша. Всички си мислят — за какво могат да разговарят едни врагове? За нищо съществено. Просто си казват обичайните баналности, като от време на време подхвърлят нещо саркастично.
— Несъмнено всички така си мислят — кимна Йенефер. — И правилно постъпват.
Фрингила не се смути.
— Тъкмо при такива условия ще е по-удобно за нас да засегнем някоя важна и небанална тема.