Измяната
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Измяната». Краткое содержание книги:
Съчувствието на избирателите му осигурява висок пост, а мащабната кампания по издирването на атентатори из цялата страна не дава резултати.
Изпаднала в безизходица, шефът на ЦРУ Айрини Кенеди натоварва с тежката задача специален агент Мич Рап.
Своенравният Рап поема разследването и отива „на гости“ на наемни убийци в различни точки на света. Изненадващо следата води обратно в сърцето на столицата — Белия дом, където коридорите на властта отглеждат наемници, а измяната, както винаги, е бизнес.
„Измяната“ затвърждава репутацията на Винс Флин като майстор на политическия трилър. Романът отвежда читателя отвъд новинарските заглавия и под повърхността на местните факти, за да разкрие тъмната страна на политическата власт, където господства користолюбието, а измяната е процъфтяващ бизнес.
Тя беше изненадана както от крайната му откровеност, така и от напрежението в тона му. Погледна го с тревога и попита:
— Каква?
— Познаваш Джак Уорч, нали?
— Разбира се.
— След около час и половина ще накарам президента да му се обади. Той ще му каже, че иска ти да прегледаш всичките доклади на Сикрет Сървис за охраната им на Рос и Алекзандър, като се започне от миналия септември до сега. По-специално искам да наблегнеш на двете седмици преди атентата. Интересува ме дали при тях са идвали посетители от чужбина и искам да отбележиш всяко едно споменаване на името на Стю Гарет.
Ривера свали очилата си и се вгледа в суровите черти на Рап.
— Защо се изсмя така, когато ти казах, че агентите се шегуваха с Кеш да не би Джилиан да го е харесала?
— Как се изсмях?
— Като че те са били прави, но не са го знаели. Рап се вторачи напред.
— Наистина ли не знаеше, че имат любовна връзка?
— Моля?! — Ривера беше шокирана.
— Не го знаеше, така ли? — попита Рап, в тона му се долавяше недоверие.
— Познавах Мат Кеш от доста време. Той беше добър баща и верен съпруг. Няма как да е изневерявал на жена си.
— Сериозно! — Рап бръкна в джоба си и извади цветно копие на една от фотографиите, правена в Палм Бийч. Хвърли я в скута на Ривера и добави: — Ако този, който прави секс с Джилиан Андерсън, не е агент Кеш, обясни ми, моля ти се, кой е.
Шокирана, Ривера се втренчи в снимката и загуби ума и дума.
43
Фоайето в „Уилард“ вече оживяваше. Беше 11:28 часа и още никой не беше освободил стаята си. Имаше само новопристигнали и гости на хотела, които бяха тръгнали да хапнат или да пазаруват. Гарет се опитваше да си свърши работата. Ако още някой дойдеше да го поздрави за победата, беше готов да го фрасне по главата. Беше седнал в един голям и удобен фотьойл срещу вратата. Вероятно мъжът, с когото имаше среща на обяд, знаеше как изглежда и щеше да го познае. Защото той нямаше и най-малка представа как ще изглежда гостът му.
Съсредоточи се върху екрана на блекберито. Кликна върху иконата за метеорологичната прогноза. След секунди на екрана се появи прогнозата за времето за следващите пет дини. От месеци тръпнеше при мисълта, че ще трябва да присъства на инаугурацията. Щом си представеше, че ще трябва да мръзне в Западния Капитолий, му се отщяваше. Към града се движеше топъл фронт. Очакваше се температурата следобед да стигне до плюс петнайсет градуса и щеше да доближи двайсетте в деня на великото събитие, събота. Гарет се усмихна. „Тези смахнати идиоти изобщо си нямат представа от метеорология — каза си. — Само преди два дни твърдяха, че през уикенда температурата ще е около и под нулата.“
Доволен от прогнозата, той отиде на друг негов любим сайт. Интернет търг за стари мотоциклети. Беше направил няколко наддавания и искаше да провери докъде са стигнали. Единият от търговете приключваше в десет вечерта. И докато гледаше какви бяха последните наддавания, блекберито зазвъня и на екрана се изписа съобщение, че има поща. Изведнъж се появиха още три съобщения. Гарет си отвори пощенската кутия и видя, че първото съобщение е новина от един информационен портал. Другите три бяха от други новинарски агенции. Нещо се беше случило. Кликна на отправката и миг по-късно се озова на сайта на „Дръдж Рипорт“. Заглавието гласеше: „Президентът свиква пресконференция на обяд. Директорът на ЦРУ подава оставка.“
Гарет ликуваше. Избра номера на Марк Рос и зачака.
Рос вдигна след второто позвъняване.
— Да?
— Как мина в Ленгли?
— Вече е труп, а дори не го знае.
— Мисля, че вече е наясно.
— Защо, какво става?
— „Дръдж“ съобщават, че президентът ще свика пресконференция на обяд.
— За?
— Според тях Кенеди ще подаде оставката си.
— Шегуваш се!
— Не, ни най-малко. Не е за вярване, нали? Отне ни по-малко от ден и не се наложи изобщо да си мръднеш пръста.
— Къде си сега?
— В хотела. Имам среща с един смешник от Индиана, който си въобразява, че ще е следващият губернатор на щата.
— Не се бави много. В дванайсет ще те чакам в бара. Ще гледаме пресконференцията заедно. Нямам търпение да видя физиономията на Кенеди.
— В дванайсет в бара.
Гарет затвори точно когато очакваният от него човек пристигна за срещата в единайсет и половина. Беше висок около метър и осемдесет. Това беше първото нещо, което забеляза. Второто, което се набиваше на очи, беше невероятно изпъкналата му адамова ябълка. Този тип нямаше никакви шансове, освен ако хората в Индиана не искаха губернаторът им да прилича на щъркел.
44