Тъмна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъмна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рот е водачът на Братството. Той е последният чистокръвен вампир, в чиито вени не тече нито капка човешка кръв. Малко преди да бъде убит от лесърите, Дариъс, един от най-добрите бойци на Братството, се обръща към Рот с молба да се погрижи за дъщеря му Бет. Тя се е родила от връзката му с човешка жена и не подозира за вампирските си гени. Рот трябва да въведе красивото момиче в света на вампирите…
Бет Рандъл води съвсем обикновен, дори леко скучен живот — рядко излиза с приятели, а работата й като репортер в местния вестник е безперспективна и не особено вълнуваща. Отраснала в сиропиталища и приемни семейства, тя не знае нищо за произхода си. Докато един ден Рот не се появява на прага й…
— Не съм ги убил аз, ченге.
— Ами онзи в колата?
Мъжът поклати глава.
— Не преследвам хора. Това, с което се боря, няма нищо общо с вашия свят. Бомбата ли? Тя уби един от нашите.
Бет простена.
— Баща ми — прошепна тя.
Мъжът я притегли в обятията си.
— Да. И търсим копелето, което го направи.
— Някаква представа кой е натиснал копчето? — попита Бъч, защото ченгето в него заговори.
Мъжът повдигна рамене.
— Имаме нещо предвид, но това е наша работа, не твоя.
Да, пък и Бъч нямаше защо да пита. Нали в момента не беше полицай.
Мъжът погали Бет по гърба и поклати глава.
— Не те харесвам, ченге. Случва се някой човек да ни пресече пътя. И ако представлява опасност за расата ни, ще го убия, независимо кой е и какъв е. Но няма да търпя да се избиват хора както преди, и то не само защото това ни излага на риск — той целуна Бет по устата и срещна погледа й.
В този момент останалите членове на групата влязоха в стаята. Под студените им погледи Бъч се почувства като бръмбар под стъклен похлупак. Или ростбиф, който се канят да нарежат.
Господин Нормален пристъпи и му предложи бутилката скоч, която държеше в ръката си.
— Това ще ти дойде добре.
Да, мислиш ли!
Бъч отпи една голяма глътка.
— Благодаря.
— Значи сега можем да го убием? — попита вампирът с козята брадичка и бейзболната шапка.
Гаджето на Бет каза рязко:
— Разкарай се, Ви.
— Защо? Той е просто човек.
— Моята шелан е наполовина човек. Мъжът няма да умре само защото не е като нас.
— Исусе, променил си се.
— Ти също ще трябва да се промениш, братко.
Бъч се изправи на крака. Щом ще обсъждат смъртта му, той искаше да вземе участие в дискусията.
— Оценявам подкрепата ти — обърна се той към мъжа на Бет. — Но нямам нужда от нея.
Приближи се към типа с шапката, като скришом стисна бутилката за гърлото, в случай че се наложи да фрасне някого по главата. Застана толкова близо до вампира, че носовете им почти се допряха. Усети как той се наежва и се готви за бой.
— С удоволствие ще се бия с теб, задник такъв — каза Бъч. — Вероятно ще загубя, но се бия, без да спазвам правилата, така че добре ще те подредя, преди да ме убиеш — след това погледна шапката му. — Макар че няма да ми е приятно да пребия фен на „Ред Сокс“.
Зад него избухна смях. Някой каза:
— Ще бъде забавно да наблюдаваме боя.
Типът пред Бъч присви очи, докато заприличаха на две цепнатини.
— Наистина ли си фен на „Ред Сокс“?
— Роден съм и съм отрасъл в Южен Бостън. Не съм престанал да се хиля от 200413.
Последва дълга пауза. После вампирът изсумтя.
— Не харесвам хора.
— Е, аз също не съм луд по вас, кръвопийците.
Още една пауза. Вампирът поглади брадата си.
— Как викат на двадесет момчета, които гледат Световните серии по телевизията?
— Нюйоркските янки — отвърна Бъч.
Вампирът гръмко се засмя, свали бейзболната шапка от главата си и я удари в бедрото. Изведнъж напрежението спадна.
Бъч изпусна дъх. Имаше чувството, че за малко се е разминал с колелата на грамаден камион с ремарке. Отпи отново от бутилката и реши, че тази шибана нощ е прекалено странна.
— Кажи ми, че Кърт Шилинг не беше бог — каза вампирът.
Останалите изстенаха. Един от тях измърмори:
— Ако заговори за Варитек, вдигам гълъбите.
— Шилинг беше истински боец — каза Бъч и изля в гърлото си още от малцовото уиски. Предложи скоча на вампира, той пое бутилката и отпи солидна глътка.
— Много си прав — каза вампирът.
39
Мариса влезе в спалнята и леко се завъртя, при което полата на роклята й се разпери като ветрило около нея.
— Къде беше?
Тя спря по средата на въртенето и диплите спираловидно паднаха надолу.
Хавърс седеше на малкото канапе, а лицето му беше в сянка.
— Попитах те къде беше?
— Не ми говори с такъв тон…
— Срещала си се с онова животно.
— Той не е…
— Не го защитавай!
Тя нямаше и такова намерение. Искаше да сподели с брат си, че Рот е изслушал обвиненията й и е признал вината си. Че се е извинил и че съжалението му е било искрено. Че макар и думите му да не могат да поправят случилото се, тя е доволна, че я е изслушал.
И че дори и бившият й хелрен да е причината да отиде в дома на Дариъс, не е останала там заради него.
— Хавърс, моля те. Нещата са съвсем различни — в крайна сметка Рот й беше казал, че ще се жени. А тя… беше срещнала друг мъж. — Трябва да ме изслушаш.
— Нямам такова намерение. Знам, че все още ходиш при него. Това ми е достатъчно.
13
През 2004 г. бейзболистите от Бостън Ред Сокс печелят Световните серии за пръв път след пауза от 86 години. — Б.р.