Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
— Значи толкова години той не надникна вкъщи?…
— Защото му бях забранил. Но вече ми стига и сега аз идвам пръв, понеже той е на служба и не може. Исках да помоля ваши милости, мои благодетели, да окажете гостоприемство на момичето ми, а сам да замина за Рашков; но щом казвате, че навсякъде е безопасно, и нея ще взема със себе си. Любопитна е да види свят, сврачето му със свраче, нека се нагледа.
— И хората нека му се нагледат! — подхвърли Заглоба.
— Не биха имали на какво! — отвърна девойката, чиито смели черни очи и свити като за целувка уста говореха обаче нещо друго.
— Тя е подявка, нищо повече от подявка! — каза пан Нововейски. — Но щом види хубав офицер, нещо чак я подхвърля. Поради това намерих за по-добре да я взема със себе си, отколкото да я оставя, особено защото е опасно да се оставя само момиче вкъщи. Но ако ще трябва да замина за Рашков без нея, нека ваша милост пани нареди да я вържат с въже, иначе току-виж, че офейкала.
— И аз самата не бях по-добра — отговори Баша.
— Даваха й къделя да преде — обади се Заглоба, — а тя танцуваше с нея, като нямаше по-добър партньор! Но ти, ваша милост, пане Нововейски, си весел човек! Башка! Бих искал да се чукна с пан Нововейски, защото и аз обичам понякога веселбата…
В това време, преди да поднесат вечерята, вратата се отвори и влезе Мелехович. Пан Нововейски не го забеляза веднага, защото се беше заприказвал с пан Заглоба, но го забеляза Евка и пламъци бликнаха по лицето й, а после изведнъж побледня.
— Пане полковник! — каза Мелехович на Володиовски. — Ония са изловени според заповедта.
— Добре! Къде са?
— Заповядах да ги обесят съгласно заповедта.
— Добре! А твоите хора върнаха ли се?
— Едни останаха да погребат труповете, другите са с мене.
В тоя момент пан Нововейски повдигна глава и необикновено изумление се отрази върху лицето му.
— За Бога? Какво виждам аз?! — каза той. После стана, отиде право при Мелехович и викна:
— Азия! Какво правиш тук, негоднико?!
И вдигна ръка, за да хване липковеца за яката; но той кипна в един миг, сякаш някой хвърли в огън шепа барут, побледня като труп, хвана с желязна ръка ръката на Нововейски и рече:
— Аз не те познавам, ваша милост! Кой си ти?!
И го отблъсна така силно, че пан Нововейски се олюля и се намери насред стаята.
От ярост той не можа някое време да каже нито дума, но после си пое дъх и започна да крещи:
— Ваша милост командире! Това е мой човек и при това беглец! От малък беше в моя дом!… Нехранимайко! Отрича! Това е мой човек! Ева! Кой е този? Казвай?
— Азия! — каза панна Ева, разтреперана цялата. Мелехович дори не я погледна. Той беше впил очи в пан Нововейски и като движеше ноздри, гледаше стария шляхтич с неописуема омраза, стиснал с ръка дръжката на ножа. От движението на ноздрите мустаците му затрепераха, а под тях проблясваха бели зъби съвсем като на побесняло животно.
Офицерите застанаха в кръг. Баша изскочи по средата между Мелехович и Нововейски.
— Какво значи това? — попита тя със смръщени вежди. Нейният вид поуспокои противниците.
— Пане командир — каза Нововейски, — това значи, че той е мой човек, на име Азия — и беглец. Когато служех на млади години във войската в Украйна, намерих го полумъртъв в степта и го взех. Той е татарин. Двайсет години расна в къщата ми и се учеше заедно с моя син. Когато синът избяга, той ми помагаше в стопанските работи, докато го прихванаха да се увърта около Ева, а аз, щом забелязах това, заповядах да го набият с пръчки и тогава той изчезна. Как се нарича той тук?
— Мелехович!
— Той си е присвоил това презиме. Нарича се Азия, нищо повече. Разправя, че не ме познавал, но аз го познавам, Ева също.