Родени за ченгета
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Родени за ченгета». Краткое содержание книги:
— Не си спомням.
— Опитай се да си спомниш, Лу.
При споменаването на истинското му име Капитана се обърка. Рой забеляза това и поясни:
— Сега сме адвокат и клиент. Трябва да използвам истинското ти име.
— Ще ти кажа, че проклетите „Туинкис“ бяха доста стари — каза той. — Какво толкова е станало?
Рой прокара пръсти през косата си и леко се учуди, че тя е още на мястото си след целия стрес от последните дни.
— Станало е това, че не те обвиняват в кражба на сладкиши, а в убийство! — натърти той и насочи писалката си към Капитана. — Моля те да го запомниш, Лу!
— Никого не съм убивал. Ако бях, щях да го запомня.
— Моля те, не повтаряй последното пред когото и да било. А и доказателствата сочат друго — ти си я изнасилил и убил!
— Затова съм те наел. Двеста кинта. Искам да ми изпратиш разписка.
Ще ти изпратя, разбира се. Независимо в кой затвор ще прекараш остатъка от дните си.
— Ама и онези са големи гадняри!
— Кои?
— Онези със сладкишите. Тогава чух и църковните камбани.
Рой остави писалката и отправи безпомощен поглед към човека насреща си. По всичко личеше, че Капитана губи всякаква връзка с действителността.
— Какви църковни камбани?
— Ами такива. Защо им трябваше да заключват хладилника?
— Как така са го заключили?
— Ами така, с верига — размаха ръце Капитана. — С една тежка ръждясала верига.
Пред очите на Рой моментално изплува фигурата на Мейс с тежка ръждясала верига в ръце, готова да я използва срещу неизвестните, които ги преследваха на четвъртия етаж.
— Бяха я увили около хладилника, така ли?
— Ами как иначе? И я бяха заключили с един голям стар катинар. Аз се опитах да го отворя с ножа, ама не стана. Бас държа, че вътре имаше пепси. Много обичам пепси, много повече от кока-кола.
— Значи веригата е била сложена, когато се качи горе?
Капитана се замисли.
— Не знам. Мисля, че тогава заспах. Но когато се събудих, беше сложена.
— Това е нормално, Лу. Някой им е крадял храната и те са решили да заключват хладилника за през нощта.
— Вярно, бе. Не бях се сетил. Ти си умник, Рой. Радвам се, че си мой адвокат.
— Добре, добре. А какви бяха тези църковни камбани?
— Ами нямаше нищо за ядене… Не ми се стоеше там. Излязох навън, за да си потърся храна.
— Църковни камбани, казваш — замислено промълви Рой. — Значи си излязъл в неделя.
— Сигурен ли си, че тук не се пуши?
— Да, сигурен съм. Разкажи ми повече за тези камбани.
— Нали в неделя бият камбаните? — равнодушно го изгледа Капитана. — Или са избрали някой друг ден?
— В неделя ги бият — потвърди Рой и направи опит да си представи картината. Около офис сградата имаше няколко църкви, чиито камбани се чуваха вътре. Знаеше го от собствен опит, когато беше работил през уикендите. — Значи не си стоял вътре през цялото време, а си излязъл в неделя, така ли?
— Ами да. Нали вече го казах?
— Нищо подобно! — сряза го Рой. — Досега твърдеше, че си излязъл в понеделник! — Пое си дълбоко дъх, напомняйки си, че макар и близо шейсетгодишен, човекът насреща му имаше ум на малко дете. — Вече цял час говорим за времето, Лу, но ти за пръв път споменаваш този факт.
— Защото ми взеха часовника, Рой — възнегодува Капитана и размаха неговия. — С този не мога да се ориентирам.
При други обстоятелства Рой със сигурност би избухнал в смях.
— Добре, ясно — кимна той. — Излязъл си и вече не си се връщал, така ли?
— Защо да се връщам? Там нямаше нищо за ядене. Намерих си храна, и толкоз.
— Намери или я купи?
— Имах двеста долара. Купих си я.
— Откъде?
— От една малка бакалница. Държи я един човек, с когото сме се стреляли във Виетнам. Само той ме обича. Никога не ме е мачкал като другите.
На Рой изведнъж му просветна.
— Магазинчето на Уисконсин Авеню, близо до „Старбъкс“?
Понякога си купуваше нещо за ядене оттам, познаваше и собственика.
— Точно така — кимна Капитана. — Като каза „Старбъкс“, изведнъж ми се допи кафе с мляко!
— И всичко се случи в неделя, така ли? Кога по-точно?
— Отпред са изложили банани и ябълки, както когато бях хлапе. Купих си от тях. Той сега ме обича, ама във Виетнам със сигурност е искал да ми види сметката. Той е стрелял срещу мен, а аз — срещу него. Казва се Юм-Юм, или нещо такова…