Грешникът
- Автор: Герритсен Тесс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Грешникът». Краткое содержание книги:
— Вие имахте възможността. Имахте и мотива.
— Мотивът ли? — Той се изсмя невярващо. — Да убия монахиня? Със същия ефект може да обвините и епархията, тъй като съм сигурен, че им беше платено доста добре.
— Какво ви обеща „Октъгън“? Още пари, ако дойдете в Бостън и се погрижите за проблема вместо тях?
— Първо ме обвинявате в убийство. А сега какво, че „Октъгън“ ме е наел ли ще кажете? Нима ви се струва възможно изпълнителен директор да рискува лично да бъде обвинен в убийство, само за да прикрие някаква промишлена злополука? — Виктор поклати глава. — Нито един американец не отиде в затвора за Бхопал. И нито един американец няма да отиде в затвора и за Бара. Сега вече свободен ли съм да си вървя?
Джейн погледна въпросително към Кроу. Той кимна обезсърчено, реакция, от която разбра, че вече имаше новини от работещия на мястото на престъплението екип. Докато бе разпитвала Виктор, те бяха претърсили взетата му под наем кола. Очевидно не бяха открили нищо.
Не разполагаха с достатъчно доказателства, за да го задържат.
— Засега сте свободен да си вървите, д-р Банкс — отвърна тя. — Но трябва да знаем къде точно ще бъдете.
— Прибирам се право в Сан Франциско. Имате адреса ми. — Тръгна към вратата. После спря и се обърна, за да я погледне. — Преди да тръгна, искам да знаете едно нещо за мен.
— Какво е то, д-р Банкс?
— Аз съм лекар. Запомнете го добре, детектив. Аз спасявам човешкия живот. Не го отнемам.
Мора го видя, щом излезе от стаята за разпити. Вървеше с вперен право пред себе си поглед, без да погледне към нея, докато наближаваше бюрото, пред което бе седнала.
Тя стана от стола си.
— Виктор?
Той спря, но не се обърна към нея, сякаш му беше непоносимо да я погледне.
— Какво стана? — попита тя.
— Какво мислиш, че стана? Казах им каквото знаех. Казах им истината.
— Това е всичко, което исках от теб. Това е всичко, което съм искала някога.
— Сега трябва да гоня самолет.
Мобилният й телефон звънна. Тя сведе очите си към него, изпълнена с желание да го захвърли.
— По-добре отговори — заяви с хаплива нотка в гласа той. — Някой труп може да се нуждае от теб.
— Мъртвите заслужават нашето внимание.
— Знаеш ли, ето това е разликата между теб и мен, Мора. Ти се грижиш за мъртвите. Аз се грижа за живите.
Тя го проследи с поглед, докато се отдалечи. Той обаче не се обърна нито веднъж, за да я погледне.
Телефонът й бе спрял да звъни.
Отвори го и видя, че обаждането беше от болницата „Сейнт Франсис“. Чакаше резултатите от втората ЕЕГ на Урсула, но в момента не беше в състояние да мисли за това; все още не бе асимилирала последните думи на Виктор.
Ризоли се появи от стаята за разпити и тръгна към нея с извинително изражение на лицето.
— Съжалявам, че не можехме да те пуснем да слушаш — каза тя. — Нали разбираш защо?
— Не, не разбирам. — Мора пусна телефона в чантата си и срещна погледа на Джейн. — Аз ви го предадох. Аз ви подадох отговора.
— И той потвърди всичко. Сценарият „Бхопал“. Ти беше права за мъртвите птици.
— Въпреки това ме изрита от стаята. Сякаш ми нямаше доверие.
— Опитвах да те предпазя.
— От какво, от истината ли? Че ме е използвал? — Мора се изсмя горчиво и се обърна да си върви. — Това вече го знаех.
Д-р Айлс караше към болницата „Сейнт Франсис“ през ставащата все по-плътна снежна пелена, поставила длани спокойно и стабилно върху волана. Кралицата на мъртвите бе тръгнала да вземе още един поданик. Когато паркира в гаража на сградата, беше готова да играе ролята, която винаги бе изпълнявала толкова добре, готова да сложи единствената маска, която позволяваше да бъде видяна от публиката.
Излезе от лексуса, черното й палто се развя след нея, ботушите чаткаха по бетонната настилка, докато вървеше към асансьора в закрития паркинг. Осветлението къпеше автомобилите в призрачно сияние и тя имаше чувството, че се движи из оранжева мъгла. Че ако разтърка очи, мъглата ще се разнесе. Не видя никой друг в гаража и чуваше само своите стъпки, отекващи по бетона.
В болничното фоайе мина покрай коледната елха, блеснала с многоцветните си лампички, покрай щанда на доброволците, където седеше възрастна жена с жизнерадостно кацнала върху сивите коси червена коледна шапчица. От озвучителната система се носеше „Joy to the World“.