Правдата на Торен

Влязохме в една чайна, взехме си чай, плодове и нещо, увито във водорасли, и седнахме на маса в ъгъла.

- Сигурна ли си, че не искаш да хапнеш? - попитах. - Плод поне?

Тя погледна плодовете с престорена липса на интерес, после си взе един резен.

- Дано твоят ден е бил по-добър от моя.

- Предполагам. - Изчаках да видя дали иска да сподели за неприятностите си, но тя не каза нищо, затова продължих: - Тази сутрин ходих в храма. И налетях на една корабна капитана, която взе да ме зяпа, а после прати своя воина да ме покани на чай.

- Своя воина. - Сейварден осъзна, че пак е скръстила ръце, отпусна ги, взе чашата, остави я. - Второстепенен?

- Човек. Сигурна съм.

Сейварден вдигна вежда.

- Не трябва да ходиш. Трябвало е да те покани лично. Не си приела, нали?

- И не отказах. - Три радчаи влязоха в чайната, смееха се на нещо. Всичките бяха с тъмносините униформи на пристанищните власти. Едната бе Даос Цейт, асистентата на старша инспектора Скааиат. - Не мисля, че ме е поканила заради самата мен. Мисля, че иска да я запозная с теб.

- Но... - Сейварден се намръщи. Загледа се в чашата, която държеше в едната си ръка в зелена ръкавица, бръсна предницата на новото си сако с другата. - Как се казва?

- Вел Оск.

- Оск. Не съм ги чувала. - Отпи от чая. Даос Цейт и приятелите й си купиха чай и пасти и седнаха на маса в другия края на помещението, като разговаряха оживено. - За какво й е да се запознава с мен?

Вдигнах многозначително вежди.

- Нали именно ти вярваш, че всяко странно събитие е послание от бог - изтъкнах. - Изчезваш за хиляда години, намират те като по чудо, изчезваш отново, а после изплуваш внезапно в компанията на богата не- радчаи. Не знам защо си изненадана, че това привлича вниманието на разни хора. - Тя поклати глава. - Вендаай вече не функционира като къща и ти трябва да намериш друг начин да си уредиш живота.

За миг ми се стори толкова сащисана, че се притесних да не съм я обидила по някакъв начин. Но после се овладя.

- Ако капитана Вел е искала да спечели приятелството ми или се интересува в някаква степен от моето мнение, значи е започнала зле, като се е държала грубо с теб. - Предишната й арогантност прозираше зад тези думи, стряскаща промяна след зле прикритото й униние напоследък.

- Ами онази старша инспектора? - попитах. - Ска- аиат, така ли беше? Стори ми се любезна. А и ти сякаш знаеше коя е.

- Всички Оуер са любезни - каза Сейварден с отвращение. Гледах над рамото й как Даос Цейт се смее на нещо, казано от друга служитела в тъмносиньо. - Отначало всички те изглеждат напълно нормални - продължи Сейварден, - но после изведнъж получават прозрение или решават, че на вселената нещо не й е наред и именно те трябва да го оправят. Или и двете едновременно. Всичките са луди. - Замълча за миг, после се обърна да види какво толкова гледам. Завъртя се отново към мен. - О, онова момиче. Вижда ми се някак... а бе, провинциала.

Насочих цялото си внимание към Сейварден. Погледнах я в очите.

Тя сведе своите.

- Съжалявам. Това беше... беше гадно. Нямам никакво право да...