Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
В другия край на гробището се извисяваше Свещения дом, а от едната страна на каменната сграда бе пристроена новата лечеб-ница, завършена, преди да паднат първите снегове.
– Привет, госпожице Лийша! Роджър! – извика Бен, щом ги зърна.
Стъклодухачът стоеше с чираците си, които носеха свои изделия и огромни листове стъкло. Близо до тях имаше групичка цигулари, които създаваха ужасна шумотевица, докато настройваха инструментите си. Бен даде няколко бързи инструкции на чираците си и отиде да посрещне Лийша и Роджър.
– Само дай знак, Роджър, и съм готов за нападение – каза той.
– Снощи докъде стигнахте? – попита Лийша.
Бен бръкна в джоба си и извади стъклено шишенце. Лийша го взе и замислено прокара пръсти по защитите. Изглеждаше като обикновено стъкло, но защитите бяха гладки, сякаш шишето е било загрявано още веднъж след издълбаването им.
– Пробвай да го счупиш – насърчи я Бен.
Лийша метна с всички сили шишенцето по калдъръма, но то само отскочи с ясен звън. Тя го вдигна и го разгледа внимателно. По него нямаше и резчица.
– Впечатляващо – каза тя. – Защитаването ви се е подобрило.
Бен се поклони с усмивка.
– Ако си го наумиш, може и да го счупиш на наковалня, но отсега ти казвам, няма да е лесно.
Лийша се намръщи и поклати глава.
– Трябва да издържат дори на това. Дай да видя някое, което още не сте заредили.
Бен кимна и даде знак на чирак, който донесе почти същата стъкленица.
– Това е от партидата, която ще зареждаме тая вечер.
Лийша разгледа шишенцето и прокара нокът по улеите на издълбаните защити.
– Може би дълбочината на улеите се отразява на силата на заряда – замисли се тя. – Ще помисля над това.
Тя пъхна шишенцата в джоб на престилката си, за да ги проучи по-късно.
– Производството ни вече тече гладко – каза Роджър. – Бен и чираците му духат стъкло и го защитават през деня, а през нощта аз подмамвам ядроните да го заредят. Скоро всеки дом ще има прозорци от защитено стъкло и ще можем да трупаме запаси от течен демоногън, без да се притесняваме.
Лийша кимна.
– Тази нощ бих искала да видя как го зареждате.
– Разбира се – съгласи се Роджър.
Дарси и Вика чакаха до вратата на лечебницата.
– Госпожице Лийша – приветства я Вика с реверанс, щом двамата застанаха пред лечебницата. Вика беше обикновена женица, нито красива, нито грозна, с набито телосложение, едри бедра за разплод и кръгло лице.
– Не е нужно да ми правиш реверанси всяка вечер, Вика – каза Лийша.
– Естествено, че трябва – каза Вика. – Та вие сте градската билкарка.
Самата Вика си беше завършена билкарка, но двете с Дарси, по-големи от Лийша с по няколко години, я приемаха за свой водач.
– Съмнявам се, че Бруна е търпяла подобни работи – отбеляза Лийша. Нейната наставница, бившата селска билкарка, бе имала ужасен характер и беше плюла на безсмислените официалности.
– Старата вещица беше прекалено сляпа, за да ги види – рече Дарси, която дойде и кимна на Лийша за поздрав. Поклоните и реверансите не ѝ бяха по вкуса, но в нейния жест имаше толкова почит, колкото във всичките реверанси и госпожичосвания на Вика.
Дарси, която идваше от семейство на дървари, беше висока и едра, но повече от мускули, отколкото от сланина. Преборваше повечето мъже по празниците, когато си организираха съревнования, а тежкият защитен нож на кръста ѝ бе отсякъл не един демонски крайник, дръзнал да потърси лесна плячка сред ранените на бойното поле.
– Лечебницата е готова, ако дърварите се върнат с ранени – уведоми я Дарси.
– Благодаря ти, Дарси – отвърна Лийша. Лечебницата винаги бе най-натоварена в полунощ, когато дърварите се завръщаха от лова си. Въпреки защитените брадви дървесните демони все пак бяха страховит противник на секачите. Под закрилата на дърветата ядронската кожа се сливаше с мрака, сякаш самите те носеха Непрозрими наметала, и докато някои се прокрадваха по горската шума, почти неотличими от дървета, други дебнеха с разперени крайници и се спускаха неочаквано към жертвата си.
Но дори така смъртността сред дърварите беше ниска. Когато защитеното оръжие удареше демон и лумнеше към живот, винаги се получаваше обратна връзка. Магията разтърсваше притежателя на оръжието и донасяше със себе си вълнӚ от екстаз и чувството за непобедимост. Тези, които опитваха от магията, бяха по-силни и се оправяха по-бързо, поне до изгрев. Само Арлен носеше силата и през деня.
– Над какво работят чирачките? – попита тя Вика.
– Най-големите бродират модела ти за наметало – отвърна Вика. – Останалите стерилизират инструменти и се упражняват да четат и пишат.