Танго
- Автор: Уоллер Роберт Джеймс
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Унискроп
- ISBN: 978-954-330-151-5
- Переводчик: Мария Чайлд
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Танго». Краткое содержание книги:
Тази вечер Сузана помага на Гейб да се качи на издигната за оркестъра площадка в северната част на балната зала, поднася му стол и масичка да си сложи бирата и пепелника. Старият акордеон никога не е свирил по-добре, докато здрачът се спуска над високопланинските плата. Тя и Карлайл танцуват до прозорците с изглед към езерото. Новото слънце се надига в западните географски ширини, над Индийския океан и Судан, а една огромна далечна камера следи светлината му. Карлайл се обръща към Гейб и му казва:
– Бавно танго, ако обичаш, добри ми приятелю.
Ламон Гарвановото крило не беше безволев индианец от резерватите. Това бе очевидно. Облечен в стара работна риза, джинси и кубинки, той седеше зад сиво метално бюро. Първо изгледа Карлайл, после Сузана.
– Разбира се, че съм чувал за случващото се в Йеркс Каунти. Уважавам ви заради вашата битка, господин Макмилън. Но да говорим направо. Не ми пука за вашата къща. Много лошо, че магистралата ще унищожи вашия дом, но за нас то е само това – лош късмет.
За нас магистралата е по-сложен въпрос. Дори в едно отделно индианско племе съществуват противоречия относно най-добрия път, по който трябва да поемем към по-добро бъдеще. Някои традиционалисти са за стария начин на живот, други пък приемат, че икономиката и развитието, проповядвани от белите, са нашата единствена надежда за оцеляване. С други думи, ако отидете в някой резерват, с изненада ще откриете частична подкрепа на магистралата. За нас безработицата е сериозен проблем и някои вярват, че магистралата ще доведе със себе си нови работни места. Освен това някои от племенните водачи могат лесно да бъдат купени. Случвало се е в миналото, ще се случи пак.
Жалко и за ястребите на Тимерман, но извинете за откровеността ми: вие се притеснявате за оцеляването на няколко птици, докато ние се борим за оцеляването на цели култури. Нас ни заличават системно и сигурно, все едно че кавалеристите продължават да ни покосяват с оръжията си. Понастоящем този процес е малко по-бавен, но в никакъв случай по-малко болезнен.
Изслуша аргументите на Карлайл, според които спасяването на ястребите би довело до спасяване-, то на погребалните могили и обратно, после повтори почти същото, което Сузана беше казала за проблемите на индианците. Завърши така:
– Много от хората ни вече са се предали и не вярват, че опитите да се спре строителството на магистралата с легални средства ще доведат до нещо добро – въпреки погребалните могили край Хълма на вълка. Нямаме никаква вяра в законите на бледоликите и няма причина да им вярваме, като се има предвид опитът ни от миналото. Но за да не ви държа в неведение, ще ви кажа, че Движението на американските индианци е подало иск да се спре строителството на магистралата, докато се обсъди въпросът за преместването на артефактите от могилите. Поради голямата скорост, с която се придвижва проектът, нашият иск бе заведен с известно закъснение и ние не храним големи надежди, че молбата ни ще бъде удовлетворена. Загрижеността за миналото не върви ръка за ръка с икономическото развитие.
Ламон Гарвановото крило се усмихна саркастично и отправи директен поглед към мъжа и жената пред него.
– Знаете ли какво сме пеели навремето като част от нашия ритуал, посветен на духовете? "Бледоликите са луди, бледоликите са луди."
Въпреки всичко той обеща да говори както с другите членове на ДАИ, така и с определени индианци от резерватите по въпроса за магистралата, ястребите на Тимерман и погребалните могили. Най-загрижен беше за могилите и си го призна. Това бе последният им разговор.
През една хладна априлска утрин с надвиснали сиви облаци, вещаещи дъжд, Карлайл и Флейтиста направиха верига на север от отбивката, където щатски път 42 се сливаше с червеникавия коларски път, водещ от Хълма на вълка към къщата на Карлайл. Работниците и машините вече бяха стигнали до отбивката и извършваха подготвителните работи по изместването на пътя през горичката на ястребите и парцела на Карлайл. По телеграфа из Йеркс Каунти се разнесе вестта, че той и индианецът спират прогреса и в рамките на четирийсет минути на мястото се събраха около двеста души. Създалото се задръстване почти блокира път 42.
За окото на обикновения наблюдател огромните жълти машини се движеха сякаш безцелно напред-назад. Ако земята можеше да говори, сигурно щеше да пищи, тъй като тонове от нея биваха изгребвани, натоварвани на камиони и извозвани. Сцената напомняше за бойно поле: във въздуха се носеха червен прах и вой на камиони, булдозери и багери, хората крещяха.