Прогресорите и странниците
- Автор: Стругацкий Аркадий Натанович, Стругацкий Борис Натанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милан Асадуров
- Жанр: Героическая фантастика
Электронная книга - «Прогресорите и странниците». Краткое содержание книги:
— Айде, айде… — бърбореше Зеф… — Ще ви покажа едно воюване…
Максим раздразнено го блъсна с лакът:
— Млъкни. Омръзна ми.
През това време до полковника се бяха доближили двама — жандармерийски ротмистър с лула в зъбите и някакъв пълен цивилен мъж с дълго палто с вдигната яка и с шапка. На Максим той се стори странно познат; вгледа се. Цивилният полугласно каза нещо на полковника.
— Ъ? — попита полковникът и обърна към него мътен поглед.
Цивилният заговори отново, като посочи с палец през рамо колоната дисципаджии. Жандармският ротмистър равнодушно пъхтеше с луличката си.
— Това пък защо? — кресна полковникът.
Цивилният извади някакъв документ; полковникът го избута встрани.
— Не давам, — каза той. — Всички трябва да пукнат като един…
Цивилният настояваше.
— Плюя на вас — отговори полковникът. — И на Департамента ви плюя… Всички ще изпукат. Вярно ли казвам? — попита той ротмистъра.
Ротмистърът беше съгласен. Цивилният хвана полковника за ръкава и така го дръпна, че полковникът едва не падна от бастуна си. Батальонният, който все се хилеше, се заля в идиотски смях. Лицето на полковника почерня от негодувание; той бръкна в кобура и извади огромен армейски пистолет:
— Броя до десет. Едно… две…
Цивилният се изплю и тръгна край колоната, като се вглеждаше в лицата на дисциплинарниците, а полковникът продължаваше да брои и когато стигна до десет, откри огън. Ротмистърът най-после се разтревожи и го убеди да прибере оръжието.
— Всички трябва да пукнат — обяви полковникът. — Заедно с мен… Бр-р-игада! Слушай командата! Х-х-ходом марш! Напред към пъкъла, свини!
И бригадата тръгна. По разбития от танкови вериги път дисциплинарниците се спуснаха в заблатен овраг, завиха и започнаха да се отдалечават от железопътната линия. Тук взводните командири догониха колоната. Гай тръгна редом с Максим. Беше бледен и отначало дълго мълча, въпреки че Зеф веднага го попита какво се чува. Оврагът постепенно се разширяваше, появиха се храсти, в далечината възникнаха очертанията на горичка. Край пътя стърчеше огромен тромав танк, някакъв невероятно стар, заровил веригите си в мократа канавка, съвсем не приличащ на танковете от бреговата охрана — беше с малка квадратна кула и малко оръдийце. Около танка оправяха нещо мрачни хора с омазнени куртки. Младши лейтенантите вървяха не в крак с пъхнати в джобовете си ръце, с вдигнати твърди яки. Много от тях предпазливо се оглеждаха наоколо — ще могат ли да офейкат? Храстчетата бяха много съблазнителни, но по склоновете на оврага през всеки двеста-триста метра стърчаха черни фигури с автомати. Срещу тях пропълзяха, попадайки в дупките по пътя, три камиона-цистерни. Шофьорите бяха мрачни и не гледаха към блицтрегерите. Дъждът ставаше по-силен, настроението падаше. Вървяха мълчешком, покорни като овце, все по-рядко се оглеждаха.
— Слушай, взводен — промърмори Зеф, — съвсем нищо ли няма да ни дадат за плюскане?
Гай извади от джоба си един крайшник и го пъхна в ръката му.
— Толкоз — каза той. — До смъртта — толкоз.
Зеф пъхна крайшника в брадата си и започна шумно да работи с челюсти. „Лудост някаква — помисли Максим. — Та всички знаят, че отиват на сигурна смърт, и все пак отиват… Значи, всеки си има някакъв план? Да, те пък нищо не знаят за излъчването… Всеки се надява някъде там, по пътя, да завие, да изскочи от танка и да залегне, пък глупаците нека настъпват… За излъчването трябва да се пишат позиви, да се крещи в обществените места, да се организират черни станции, въпреки че приемниците работят само на две честоти… Все едно, може да се намесваме в паузите. Не за кулите трябва да се жертвуват хора, а за контрапропаганда… Впрочем, това всичкото после, дай сега да не се отвличаме. Сега трябва да се забелязва всичко. Да се търсят най-малките изходчета… На гарата нямаше танкове и оръдия, навсякъде само стрелци-легионери. Това трябва да се има пред вид. Оврагът е хубав, дълбок, а охраната навярно ще я снемат веднага щом минем… Впрочем, какво за охраната — всички ще хукнат напред, когато включат излъчвателите…“
Той с невероятна яснота си представи как ще стане всичко. Включват се излъчвателите. Танковете на блицтрегерите с рев се понасят напред. След тях като лавина летят армейците. Цялата прифронтова полоса опустява…