Червеношийката
- Автор: Несбё Ю
- Серия: Хари Хуле #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Червеношийката». Краткое содержание книги:
— Свере! — извика майка му.
Той затвори очи.
— Свере!
Няма отърване. Никога няма да престане.
— Да! — изкрещя той толкова пронизително, че викът отекна в главата му.
— Тук един човек иска да говори с теб!
Тук ли? С него? Свере отвори очи и се огледа нерешително в огледалото. Тук не идваше никой. Доколкото му бе известно, даже никой не знаеше, че той живее тук. Сърцето му леко се разтуптя. Дали не е пак полицаят дето му звъня нощес?
Тъкмо понечи да се запъти към вратата и тя се открехна.
— Добър ден, Улсен.
Понеже ниското пролетно слънце от прозореца светеше точно над най-горното стъпало, видя само силует, застанал на вратата. Но по гласа веднага разбра кой е.
— Не се ли радваш да ме видиш? — Принца затвори вратата зад гърба си. Започна любопитно да оглежда стените.
— Ама че хубаво местенце си имаш.
— Защо те е пуснала…
— Показах това на майка ти — Принца размаха карта с позлатен кралски герб на светлосин фон. От другата страна пишеше ПОЛИЦИЯ.
— О, мамка му — Свере преглътна с мъка. — Истинска ли е?
— Кой знае? Спокойно, Улсен. Седни.
Принца посочи леглото, а самият той възседна наобратно стола до бюрото.
— Какво правиш тук? — попита Свере.
— Ти как мислиш? — усмихна се широко на Свере, седнал в крайчеца на леглото. — Часът на разплатата дойде, Улсен.
— Часът на разплатата ли?
Свере все още не бе успял да се съвземе напълно от изненадата. Откъде знае Принца къде живее той? Ами полицейската карта. Свере го погледна и се досети, че Принца би могъл да е полицай — семпла подстрижка, студени очи, почерняло от солариум лице и атлетично тяло, късо яке от мека черна кожа и сини дънки. Странно как досега не му е хрумвало.
— Да — Принца продължаваше да се усмихва. — Дойде часът на разплатата — извади от вътрешния си джоб плик и го подаде на Свере.
— Най-после — с трескава, нервна гримаса Свере пъхна пръсти в плика. — Какво е това? — попита той и извади сгънат лист.
Списък с осемте лица, които Отделът за борба с насилието в най-скоро време ще посети, почти сигурно ще им вземе кръвни проби и ще ги изпрати за ДНК-анализ, за да провери дали съвпадат с ДНК-то от следите от кожа, които откриха по шапката ти на местопрестъплението.
— По шапката ми ли? Та ти каза, че си я намерил в колата си и си я изгорил!
Свере гледаше втрещено Принца, който поклати глава със съжаление.
— Изглежда съм се върнал на местопрестъплението. Там млада обезумяла от ужас двойка чакаше полицията. Трябва да съм „изтървал“ шапката в снега само на няколко метра от трупа.
Свере се хвана за главата с две ръце. После отново я пусна.
— Изглеждаш объркан, Улсен?
Свере кимна и се опита да се усмихне, но крайчетата на устата му сякаш не искаха да се подчинят.
— Искаш ли да ти обясня?
Свере пак кимна.
— При убийство на полицай случаят се ползва с приоритет, независимо колко време ще отнеме. Не го пише в никоя инструкция, но никога не се задават въпроси относно използваните ресурси, когато жертвата е от редиците на полицията. Точно това е проблемът при убийството на полицаи — разследващите просто не се предават, докато не хванат…
Той посочи Свере.
— … виновника. Въпрос на време е. Затова си позволих да помогна малко на разследващите, та периодът на изчакване да не е толкова продължителен.
— Но…
— Сигурно се чудиш защо съм помогнал на полицията да те открие, като е повече от вероятно, че ще ме издадеш, за да намалиш присъдата си?
Свере преглътна с усилие. Опита се да мисли, но се оказа свръх силите му и всичко се обърка.
— Трудно е да се проумее, разбирам — Принца погали с пръст имитацията на железния кръст, закачен на пирон на стената. — Нищо не пречеше, естествено, да те застрелям веднага след убийството. Но тогава полицията щеше да разбере, че имаш съучастник, който иска да прикрие следите си, и щеше да продължи търсенето.
Той откачи веригата от пирона и я сложи на врата си върху коженото яке.