Прокрадващ се в сенките

Претърсих всичко, започвайки от писалището на Фор и завършвайки с дюшека на леглото му. Погледнах дори под него, но освен доста приличен слой прах — какво да се прави, Фор никога не се е славил като чистник — и уплашен паяк, там нямаше нищо.

Спрях да си поема дъх и дори разкопчах яката на ризата си — толкова горещо ми стана. Трябваше да подходя по друг начин. Фор беше бивш крадец и аз бях сигурен, че така е скрил документите, че дори самият Неназовим заедно с последователите си да не може да ги открие и за сто години. Със сигурност документите бяха някъде тук, Фор не би ги скрил нейде надалеч, освен ако не се е случило нещо страшно. Така че, като се позовавах на собствения си опит и познавайки някои навици на стария ми учител, започнах търсенето наново.

Зачуках по пода с дръжката на ножа, като се надявах да чуя глух звук, подсказващ за скрит тайник. И го чух. При това два пъти. Но находките ме разочароваха: под масата, където повдигнах дъската с ножа и я избутах настрани, открих солидно ковчеже, пълно догоре с кралски жълтици. Явно бели пари за черни дни. До стария стелаж, където подът беше облицован с плочи, на всяка от които имаше изобразен различен човешки грях, осъждан от боговете, намерих втория тайник. Както и следваше да се очаква, той се намираше под плочата с надпис „Алчност“. Особено чувство за хумор имаше моят учител. Златото тук беше дори повече, отколкото в първото скривалище — предполагам, че бях попаднал на черната каса на служителите на Сагот. Шест-седем хиляди жълтици, по мое професионално мнение. Огромна купчина пари. И замък можеш да си построиш с тях. Но търсените документи, за съжаление, ги нямаше.

Проверката на пода ми отне около час и половина и зает с нея, поне малко разсеях тревожността и нервността си преди срещата с участниците в спектакъла „Кон и компания“. По-нататък реших да забавя малко темпото, да не прибързвам и да не минавам стените, а да проверя само има ли тайници и кухини в мебелите.

Започнах със същата прецизност и методичност, с която по-рано проучвах пода. В крайна сметка намерих двойно дъно в едно от чекмеджетата на писалището, където моят скъп учител беше скрил кореспонденция с жреците от Гарак. Не мисля, че наистина беше тайна, защото тогава Фор би скрил писмата някъде по-далеч. Най-вероятно това бяха документи за заблуда, за отклоняване на вниманието от нещо по-важно. Усещайки, че развръзката наближава, аз с още по-голямо усърдие се втурнах да търся и старателно опипвах всички столове, дори почуках по кревата с резбовани във формата на два свещени коня табли. Ни-що. Все едно да търсиш джудже-пушач!23 Сега оставаше най-сложното и трудоемкото — да проверя стените. Щях да откарам до тъмно!