Злокобен танц

„Зоната на здрача“ има и своите хорър моменти — най-добрите сред тях карат човек да настръхне даже години по-късно — и ние ще обсъдим някои от тях преди да приключим темата за Вълшебната Кутия. Но „Зоната на здрача“ наистина не може да се мери с „До краен предел“ по отношение на ясната и точна концепция. „До краен предел“ се задържа на екран от септември 1963 г. до януари 1965 г. Изпълнителен продуцент на сериала беше Лесли Стивънс, а основен програмен продуцент Джоузеф Стефано — написал сценария за филма „Психо“ на Хичкок, а няколко години по-късно и една гениална малка страхотия, озаглавена „Окото на котката“. Идеята на Стефано за това какво трябва да представлява шоуто, е необичайно изчистена. По негова инициатива всеки епизод съдържа по една „мечка“ — някакъв вид чудовищно създание, което ще се появи преди рекламната пауза в средата на епизода. В някои случаи мечката не е опасна сама по себе си, но можете да се обзаложите, че до края на епизода някаква външна сила — обикновено някой зъл учен — ще я докара до необуздан бяс. Моята любима „мечка“ сред чудовищата на „До краен предел“ буквално изскочи от пода (в епизод изненадващо озаглавен „То изскочи от пода“) и беше засмукано в прахосмукачката на една домакиня, където започна да расте и расте… и расте.

Друга такава „мечка“ беше един уелски миньор на въглища (в ролята Дейвид МакКълам), който неволно пътува около два милиона години напред във времето. При завръщането си той се оказва с огромна плешива глава, в чиито очертания сбръчканото му болнаво лице изглежда съвсем смалено, и се заема да Затрие Всичко Живо В Града. Хари Гардино е преследван от огромно „ледено създание“; първите астронавти, посетили Марс в епизод, написан от Джери Сол (научен фантаст, чието най-популярно произведение вероятно е „Иглата на Костиган“), са преследвани от гигантска пясъчна змия. В пилотния епизод, „Галактическото същество“, едно създание, състоящо се почти изцяло от чиста енергия, е засмукано в един радиотелескоп на Земята и накрая е унищожено, понеже „преяжда“ (идея, която напомня „Магнитното чудовище“ на Ричард Карлсън). Два епизода са написани от Харлън Елисън — „Войник“ и „Демон със стъклена ръка“, като според редактора на „Научнофантастична енциклопедия“ вторият е вероятно най-добрият епизод от цялата поредица. Много от сценариите са дело на самия Стефано, а има и един написан от младеж на име Робърт Тауни, който по-късно ще напише сценария за „Китайски квартал“119.