Небесни псета
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Небесни псета». Краткое содержание книги:
Което ми бе само добре дошло — и бездруго имах да обмислям куп неща.
Преди това, докато пътувахме с колата, попитах Йоримицу какво смята да прави с Роза, а той ме погледна някак странно и се почеса по брадата точно като Тоширо Мифуне.
— Това до голяма степен зависи от теб — отвърна ми той.
— В какъв смисъл? Какво мога да направя аз?
— Точно както Минамото но Йоримицу е нападнал Шутен Доджи в неговата твърдина в планината Ое, и какуре ще нападне горьо-до.
— А знаеш ли къде са? — поинтересувах се.
— Хай. Твоят господин Джак Рипън притежава имение сред хълмовете северно от града. Горьо-до ще изпълнят обреда там.
Говореше ми за пищната извънградска вила на Изкормвача сред хълмовете на Санта Барбара. Бе строена през трийсетте години за Ървинг Талбърг и се славеше с ненадминатия си разкош. Да не говорим пък за гледката, откриваща се към океана. Всяка година в навечерието на Вси светии Рипън организираше там прословутите си маскени балове, на които канеше каймака на холивудското светско общество, а напоследък гръмна новината, че е преотстъпил вилата за поредния цирк на Мадона — не знам коя си нейна сватба. Излишно е да казвам, че не съм и припарвал до имението, официално известно като Райските порти — заради гледката.
— Значи ще разрушите прословутата вила на Рипън?
— С твоя помощ — уточни Йоримицу.
Уморих се да седя на твърдия под и закрачих напред-назад из празната стая. Преброих крачките в едната посока, после и в другата. Когато ми втръсна, преброих и крачките по периметъра. Опитах се да вдигна всички числа на квадрат, но явно някъде бях объркал сметките. Продължих да крача, докато излязоха. За-зенът действаше.
Йоримицу ми бе обяснил как какуре очаквали схватката да е на живот и смърт. Горьо-до се били окопали в Калифорния по-дълбоко, отколкото те си мислели, и били повикали на помощ доста бесове. Йоримицу добави, че горьо-до ги бивало много в бой. Освен това Рипън и тайфата му безспорно очаквали какуре да ги нападнат и щели да бъдат нащрек, особено пък след като се разчуело, че съм избягал от полицията.
— И на какво разчитаме ние? — попитах аз.
Йоримицу се подсмихна някак странно. Знам, че от политическа гледна точка е ужасно погрешно, дори расистко да употребявам в описание на човек от Изтока прилагателното „непроницаем“, но да ви призная, не се сещам за по-добър начин да предам изражението върху лицето на Йоримицу.
— Шоки — отвърна той.
Сетне ми обясни, че Шоки бил прославен японски воин, страшилище за бесовете. Именно на него се е молел онзи първи Йоримицу от преданието за планината Ое. То се предавало от уста на уста повече от хилядолетие. Шоки бил нещо като дух отмъстител, „съдник на ада“, дал оброк да води вечен кръстоносен поход срещу бесовете. Нещо като японски Зоро.
— Значи Шоки е мъртъв — отбелязах аз.
Йоримицу поклати глава.
— Неправилно отношение — въздъхна той.
— Извинявай. Нещо не разбирам.
— Шоки е дух, нито е мъртъв, нито пък е жив, освен във вярата. Подобно на Шутен Доджи, и той може да бъде повикан на помощ.
— Добре де…
— Но никой от нас не може да послужи като вместилище за него.
— Защо? — поинтересувах се аз, макар и още да не бях съвсем наясно с основната идея.
— Ние не сме от тази земя. За нас Калифорния е чужбина. За да повикаме Шоки, ни трябва човек, който е свързан със земята. С духа, с душата й.
— С душата на земята ли? Тук, в Калифорния? — ахнах аз. Йоримицу кимна. — А как тогава горьо-до ще повикат духа на Шутен Доджи?
— Те си имат Джак Рипън. Той е свързан със земята. Той ще послужи за нещо като вместилище, където да се върне повелителят на бесовете.
— Кофти работа! — завайках се аз.
— Ние обаче имаме теб — каза Йоримицу.
— А?
— Ти си от тази земя. Доколкото знам, дори си калифорниец кореняк, нали?
— Да, роден съм тук, в Долината.
— Толкова по-добре! — кимна Йоримицу. — Твоят господин Рипън… — Кога ли най-после щеше да престане да ми приписва собствеността върху Изкормвача… — всъщност не е тукашен. Той е от… май от Кливланд?
Нямах представа къде е раждан Рипън, но не ми се виждаше тукашен.
— Възможно е — отвърнах аз.
— Стига да желаеш — продължи той, — би могъл да се превърнеш във вместилище, където да се превъплъти Шоки. И да действа чрез теб.
— А как точно ще стане? — поинтересувах се аз.