Български психар

- Пичове, искам да държите тази кучка на прицел с ерпегетата и да се сменяте на половин час, за да сте свежи. През това време искам сапьорите да я заредят с яко пластичен взрив.

Обръщам се към нея.

- Разбираш ли какво правя?

Сияйната кима и не спира да ме гледа с виолетовите си очи.

- Аз подцених нивото на агресия на твоя вид. Убий ме, аз те разбирам.

Виждам един стол пред сцената и го замъквам баш пред десетметровото създание. Сядам и го поглеждам. Направо изпитвам страхопочитание пред надвесилото се над мен десетметрово тяло и пронизващия тъмновиолетов поглед на извънземните й очи. Чак сега чувам, че звучи някаква много странна, но въобще нелоша музика. Забелязвам също, че цялата зала е обрасла в розовеещ се мъх, който излъчва лека светлина, която мъждука в синхрон със сиянието, което излъчва тялото на императрицата. Паля цигара и й казвам: - Виж сега, мацка, вярно направи страшни лайна тук и заслужаваш да умреш в мъки, но може да има шанс и да се разберем...

Сияйната се навежда към мен съвсем като човек, чийто интерес е бил събуден, и започваме да разговаряме, докато моите хора я опаковат богато с C4.

Разговаряме часове и ако мацката не беше съсипала цяла планета, дори леко можеше да ми стане симпатична. Аз съм станал доста добър в преговорите и се разбираме. Първото ми искане е тя и цялата й паплач да се изнесат от Земята. Това е напълно възможно, защото се оказва, че има достатъчно планети, на които тя и котилото й могат да живят. Точно четири часа след успешната ми атака порталът над Ефел Дуат пак се активира и рояците започват да се изнасят масово. Този път процесът продължава повече от пет денонощия. Намерили са си една планетка на около петдесет светлинни години и този път, след мое настояване, са проверили първо дали планетата не е заета, за да не направят пак някоя беля както при нас. Те не могат да разберат какво са ни причинили, защото начинът им на мислене е доста различен от нашия. Нямат понятия за добро и зло и са доста неемоционални и прагматични създания. Преди да й привлека вниманието с осемте ерпегета, Сияйната ни е възприемала като някакъв доста досаден и организиран донякъде дивеч и не й е дремело дали ще ни изтребят, или не. Аз не задълбавам в темата, защото за това си има учени. Другото ми условие е да ми остави копие от цялата им научна история. Тази информация ще представлява нещо като репарация за човечеството по повод причинените страдания. Разбираме се и да остави екипи от нейни учени, които да обучават нашите. Последно искам от нея да бъде отворен постоянен, но по-малък портал към техния нов свят и да се започне общуване между двете ни раси. Императрицата на космическите бегълци се съгласява с всичко, защото няколкото десетки кила взрив в краката й не й дават много избор.