Американска нощ
- Автор: Франк Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радосвета Гетова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Американска нощ». Краткое содержание книги:
— Днес няма ли да има снимки?
— Днес е неделя — отвърна търпеливо Вайсман.
— Какъв ужас! — каза Клод.
На вратата се почука. Влезе нисичка рижа камериерка и остави подноса на нощната масичка.
— Buenos Dias.113
— Моите почитания — каза Вайсман.
После се обърна към Клод:
— Е, какво? Отиваме ли?
— При парвенюто ли?
— Да.
Клод изведнъж подскочи и разля малко кафе на чаршафа.
— А Серве? Съвсем го бях забравила.
— И той ще бъде — каза спокойно Вайсман. — С Надин.
Клод се замисли и започна да пие кафето си на малки глътки.
В неделя обстановката около басейна бе съвсем различна. Пищните, загорели от слънцето дами и застаряващите господа, които си пиеха мартинито под сянката на чадърите, бяха отстъпили местата си на преуморени мъже и жени, опитващи се да обуздаят шумната си челяд — тя тичаше насам-натам, дереше си гърлата, ръкомахаше и пенеше водата на малкия басейн, врещеше към родителите си за всевъзможни разхладителни напитки и сладоледи. Докато си проправяше път между децата, Надин попадна на Андрей Куполски, който седеше пред чаша мляко с восъчнобледо лице и провиснали мустаци.
— Пристигнах снощи — каза той. — Цяла вечер гледахме готовия материал.
— И доволен ли сте?
Куполски я погледна учудено. Очевидно думата му се виждаше прекалено силна.
— Да кажем, че съм доволен. Искате ли нещо за пиене?
Надин с облекчение забеляза Серве на терасата.
— Друг път, чакат ме.
И тръгна към Серве. Той стана.
— Здравей! Как си?
— Добре съм — отвърна Серве, — но при условие, че няма да се застоявам дълго тук.
— Сноб такъв.
Той сви рамене.
— Може и да съм сноб. Вайсман тръгва в единайсет, ще ни вземе с лимузината си.
— Днес няма ли да ходим с автобуса?
Той се усмихна и поклати глава.
— Хей, боклук! — каза един женски глас.
— Серве вдигна глава. Клод се наведе и го целуна по бузата. Беше облечена в къса набрана плажна полички и гърдите й изскачаха от твърде тесния сутиен. До нея стоеше Бание.
— Ти идваш ли с нас? — запита Надин.
Бание поклати глава.
— Ще ходим към Гуадалахара, за да търсим терен за снимките на преследването. Каскадьорът пристигна тая сутрин.
Изградена съвсем наскоро в стил селска къща, вилата се издигаше на върха на зеленеещ се хълм, чиято морава, поливана от сутрин до вечер с автоматична пръскачка, беше забележително постижение на фона на сухата песъчлива околност. Около петдесетметровия басейн, пълен с бледолилава вода, се редяха луксозни кабини и дневен бар, засенен от малък покрив с червени керемиди. Домакинът — снажен загорял мъж с пресечено от дълъг белег лице — посрещна любезно и непринудено Шатлар, Вайсман, Серве, Надин и Клод, след което ги представи на семейството си и на другите гости. Говореше със силен белгийски акцент. Същото можеше да се каже и за съпругата му — слаба руса жена с белезникаво лице, сякаш смазана от богатствата, с които я отрупваше мъжът й. Дъщеря им, изтегната на един дюшек, издаде някакви нечленоразделни звуци, докато се ръкуваше с тях. Бе цялата покрита с белези от рани и петна от обгаряния. По всичко личеше, че семейството е претърпяло автомобилна катастрофа, следствие на която дъщерята бе завинаги обезобразена. Сред гостите присъствуваха жизнерадостен американец, натоварен да приготвя коктейлите като познавач в тази област, италианец, собственик на ресторант, и младо семейство испанци с тримесечно кърмаче, което съпругата хранеше с биберон.
Докато Шатлар разказваше разни интересни случки от снимачния живот, за да забавлява гостите, а Вайсман опитваше бледолилавата вода на басейна в компанията на Клод, Серве и Надин се изтегнаха на слънце малко встрани от другите и запушиха.
— Кога си тръгваш? — запита Надин.
— Не знам. Веднага щом изпълня задачата си.
— Използуваш едни думи…
— Да — каза Серве.
Продължиха да пушат мълчаливо. Американецът, за когото научиха по-късно, че се нарича Вик Кранстън III и че тъкмо привършва състоянието на дядо си, натрупано от производството на готови супи, им донесе два коктейла в екзотични цветове с такъв ентусиазъм, та не им даде сърце да му откажат.
След като Клод, която не обичаше да разочарова хората, изпусна сутиена си в басейна, а младият испанец го извади сред всеобщи аплодисменти, гостите се качиха във вилата, където ги чакаше обядът. Започнаха в един, а в четири още не бяха свършили. Умело разпръснати между другите сътрапезници, Серве, Надин, Клод, Вайсман и Шатлар не можеха въобще да разговарят един с друг и трябваше стоически да понесат потоците от въпроси, които им отправяха, и да изслушват безкрайни изблици на откровения. Обядът обаче беше превъзходен. Най-сетне всички се преместиха за кафето на една вътрешна тераса, изградена встрани от къщата. С хитри маневри Серве успя да се доближи до Надин.
113
Добър ден (исп.). — Б.пр.