Фатална жена
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #14
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1734-5
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Фатална жена». Краткое содержание книги:
Ден по-късно Рик Джесъп е мъртъв, а Моузис Магуайър е основният заподозрян в разследването. Дизмъс Харди се заема със защитата на шурея си. Нещата се усложняват допълнително, тъй като Магуайър отново започва да пие.И ако влезе в затвора, може да се разприказва за стари тайни, които ще съсипят кариерата на Харди и на най-близките му приятели.
Пейли обясни, че в САЩ по тези проблеми се водят проучвания от над осемдесет години, а в Европа дори от повече и вече има натрупана огромна база информация за разпознаването, възприемането и паметта. Написани са стотици докторски дисертации. Общо взето, мнението му беше, че това поле е толкова близо до точната наука, колкото въобще нещо подобно е възможно в психологията.
Наближаваше обед, когато Харди отново взе думата.
— Ваша чест, защитата предлага д-р Уинстън Пейли като експерт в сферата на свидетелското разпознаване и възприятията.
Гомес кимна и се обърна към масата на обвинението.
— Съгласен ли сте, г-н Стиър?
— Ще изчакам кръстосания разпит, г-жо съдия.
— Допускам д-р Пейли да даде показания като експерт в съответната сфера. Но смятам първо да направим почивка за обяд.
Тя хвана чукчето за пръв път тази сутрин и удари веднъж.
— Съдът се разпуска до един и половина.
Харди се двоумеше дали да заведе Уинстън Пейли или Сюзън Уайс на обяд, но Джина му се притече на помощ, като предложи да покани експерта с нея в „Льо Сентрал“, а той да хапне със съпругата на шурея си някъде другаде, а не както обичайно при Лу.
Сричката обаче явно беше останала да витае във въздуха, тъй като двамата се спряха в „При Лулу“ на няколко преки от Съдебната палата. Ресторантът беше просторен, имаше открита градина и беше отличен избор след клаустрофобичните часове в напълно лишената от прозорци съдебна зала.
Харди би харесал Сюзън, дори и тя да не беше сред членовете на единственото семейство, което бе имал през живота си. Тя беше един от любимите му хора през последните двадесет години. Говореше вежливо, беше честна до глупост и притежаваше не само невероятен музикален талант, но и усет към емоции, каквито Харди дори не допускаше, че може да прозират. Беше последният човек, който той би избрал за партньор на огнения, труден и упорит темперамент на шурея си, който на всичкото отгоре имаше и проблем с алкохола.
Харди ѝ дръпна стола, настани я и седна срещу нея. Сюзън беше на около шестдесет години, но беше съхранила немалко от красотата си, която беше предала на най-голямата си дъщеря. Вероятно вече не биха ѝ свиркали по улицата, но Харди установи, че като седи сам срещу нея, все още остава запленен за няколко секунди.
— Как си? — попита той, докато разгръщаше кърпата си. — Изглеждаш сякаш най-после си успяла да поотпочинеш малко.
— След безсънието в събота срещу неделя щях да умра, ако снощи не бях поспала — отвърна тя с пресилена усмивка. — Легнах си в осем вечерта и спах единадесет часа.
— Без да се будиш?
— Знам. Истинско чудо.
— Дори не мога да си го представя. Изглеждаш облекчена.
— Да откриеш, че съпругът ти в крайна сметка не е убиец, оказва известно благотворно влияние.
Харди си пое дъх, но не каза нищо.
— Как е Британи?
— Писнало ѝ е от всичко това. Писнало ѝ е да бъде хубава.
— Е, желая ѝ късмет.
Сюзън отчупи хапка хляб и я топна в дълбоката чинийка със зехтин.
— Смешно е. Преди все викаше, че не иска да си пилее красотата. Снощи ми каза, че вече няма да се гримира.
— Това би могло малко да ѝ помогне, но не бих му възлагал големи надежди. Още ли се среща с Тони?
— Да, но не бързат — кимна тя. — Смяната на темпото е добре дошла.
Сервитьорката дойде, наля им вода и взе поръчката. Харди я изчака да се отдалечи, преди да продължи:
— Имам някои проблеми с Тони.
— Британи ми спомена. Ти знаеше ли, че той е бил полицай?
— Така твърди.
— Не му ли вярваш?
— Не знам на какво да вярвам. Но не ми харесва да разиграва момичетата и да сменя едната с другата. Не ми допада и мистериозната аура, която си изгражда. Смятам, че той крие някои наистина дълбоки тайни и това ме притеснява. Каза ми някои неща, които се оказаха неверни.
— Какво например?
— Ами, например името му. Доста многозначителна подробност.
Сюзън затвори очи и въздъхна.
— Нали знаеш какво трябва да направиш, за да накараш едно момиче да се влюби? Да ѝ кажеш, че не може да се вижда с някого.