Сивите [bg]

В другия край на града първият му малък експеримент даде плодове. Джийн Ралф Петерсен беше управлявал „Петерсен Тексако“ през последните трийсет и една години, преди това този пост бе заеман от баща му. Преди да стане гараж, се наричаше „Петерсен-Майкелсон“, универсален магазин, конюшня и ковачница. В момента Джийн беше в кухнята на къщата си зад сервиза. Приготвяше си кафе и пържена шунка. Бен, кучето му, се разхождаше нервно.

— Искаш пак навън ли? В този студ? Навън е минус дванайсет.

Бен се втренчи в него, толкова продължително, че той прекъсна заниманието си и го загледа.

— Бен? Какво ти е? — Да не би животното да имаше някакъв пристъп? — Хей, Бен!

Направи крачка към кучето, а то внезапно се озъби, издаде пронизителен писклив вой и скочи срещу господаря си, както вълк скача върху сърна.

Джийн залитна назад към печката и размаха ръце. Бутна тигана и шунката излетя сред пръски цвърчаща мазнина. Усети как изгаря гърба му… а кучето летеше към гърлото му.

Като вулкан, който постепенно е набирал сили, Джийн изригна. Хвана нагорещения тиган и го стовари върху Бен, но кучето беше изпълнено с неумолима ярост и отхапа парче от врата и рамото на господаря си, преди да бъде отхвърлено назад.

С див крясък, самият той оголил зъби, Джийн се нахвърли върху кучето и двамата се затъркаляха по пода.

Биеха се, кръв пръскаше навсякъде, отхапани пръсти падаха по плочките, муцуната на кучето беше размазана от тигана — но накрая животното победи. Джийн остана да лежи на пода с оцъклени очи и посивяло лице. Бен, неговият спътник през петнайсет щастливи години, наведе окървавената си муцуна към лицето на господаря, когото обожаваше, и почна да го разкъсва.