Импулсивно [bg]

— Станало е веднага след като е бил с тебе — каза Майло. — Предполагаме, че още някой е наблюдавал освен нас.

— Кой, кой, кой?

— Какво, кокошката ли кудкудяка така?

— Кой, сър? Моля ви!

— Грозен костюм и чорапи с ръб.

— Той? Олеле, боже, не!

— Знаеш ли нещо за него, което ние не знаем?

— Не, сър, не…

— Но?

— Просто никога не съм познавала някой, който… ще направи такова нещо.

— Всичките тия години на улицата? — каза Майло. — Не ми се прави на невинна.

— Виждала съм да се бият, сър. Виждала съм да пребиват човек до смърт само защото е погледнал лошо. Виждала съм дрогирани, които са умирали, защото… много лоши хора съм виждала, сър, но не и такова нещо, нищо подобно…

— Какво нещо?

— Нещо… толкова овладяно.

— Откъде знаеш, че е било овладяно?

— Уанабута — каза Таша. — Всичко е заради играта. Тони на никого нищо не е направил, нали?

— Защо не?

— Тони беше слаб, нямаше гняв в него, само тъга.

— За едно си права — рече Майло. — Наистина е било овладяно.

— Не искам да знам, сър, моля ви, не ми разказвайте подробности.

— Добре, ама ние си падаме по подробностите. Дай да чуем всичко, което знаеш за Туида.

— Нищо повече, заклевам се, нищо.

Майло се обърна към мене.

— Не върви на добре работата, партньоре.

Таша каза:

— Само каквото ви казах, сър, това е всичко, което знам!

— На колко купона си ходила с Туида?

— Само на този.

— Защо не на повече?

Мълчание.

— Какъв е проблемът? — попита Майло.

— Не е място, на което да ходя пак.

— Това не е отговор.

Таша каза:

— Защото… честно казано, никой не ме покани.