Край Бизоновото езеро
- Автор: Май Карл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Гея-Либрис
- ISBN: 954-9550-09-5
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Край Бизоновото езеро». Краткое содержание книги:
— Ами неблагоприятната ни позиция?
— Може да бъде подобрена. Имаме седла и чулове, а тук се търкалят достатъчно камъни, за да изградим един бруствер, зад който да сме в пълна безопасност.
Тримата мъже веднага се заловиха за работа и изградиха нещо като зид. Двата могъщи смърча, чиито стволове се бяха вкоренили в гробницата, свеждаха ниско гъстите си клони. Между тях също оформиха с помощта на седлата и чуловете една стена, която щеше да предлага добра защита.
— Сега сме готови — рече Боа роз. — Тези чулове са по-добра закрила и от камъните, които могат да ни наранят; те спират куршумите, като ги улавят. Ние сме напълно екипирани за отбрана. Оръжия и муниции имаме достатъчно и съм много любопитен кой ще удържи фронта — Господарите на саваната или червените и белите обесници, с които се налага да се запознаем.
— Дотогава обаче разполагаме с няколко часа. Сега аз съм на пост, а вие лягайте, защото не е трудно да се предположи, че утре ще се нуждаем от всичките си сили и внимание.
Канадецът се зави в одеялото си и скоро заспа така здраво, сякаш се намираше на абсолютно сигурно място. С Фабиан нещата стояха другояче. Той беше възбуден от вчерашните събития и предпочете да пази с Пепе.
Те разговаряха само шепнешком, а когато на изток започна леко да розовее, разговорът им замря напълно.
Ставаше по-светло. Вятърът се усилваше и разкъсваше облаците и мъглата, докато скоро съвсем ги прогони.
Сега ловците можеха да видят какво бяха предприели техните врагове. Периферията на пътя, водещ към височината, беше маскирана с изкуствено насадени храсти и издънки, зад които враговете намираха укритие или поне не можеха да бъдат забелязани.
— Вече е достатъчно светло, за да очакваме куршумите им — рече канадецът. — Но какво е това? Една ръка се движи насам-натам над храстите като знак, че искат да преговарят с нас. Нека изпълним от учтивост волята им!
Той също вдигна ръка над каменния бруствер, давайки по този начин съгласието си.
Показа се една фигура.
— Санта Лаурета, познаваш ли типа, Боа роз? — попита Пепе изненадано.
— Сан меле, наистина, разбойникът убиец! Където е той, то и баща му Мен руж не е далеч!
— Слава богу, че най-сетне тези типове са пред нас! Аз няма да ги пратя на риболов за тон наистина, но затова пък ще сторя нещо по-добро за тях!
— Да, това е той — потвърди и Фабиан. — И скоро ще узнае как умея да боравя с неговата пушка!
Ел Местисо надигна гласа си. Ако не знаеше, че има бели ловци пред себе си, сигурно нямаше да дръзне да се изложи по този начин на вражеските пушки.
— Що за мъже сте вие там долу? — попита той.
— Веднага ще видиш, негоднико! — отговори заплашителният глас на канадеца.
Той изправи херкулесовата си фигура. Пепе също скочи и застана до него. Индианците отсреща нададоха радостни викове. Бяха разпознали тримата ловци, които им се изплъзнаха заедно с острова в Рио Хила по толкова необясним начин.
— Големия орел! — извика Ел Местисо.
— И Падащата светкавица! — допълни Пепе, здраво опрян на цевта на пушката си. — И къде се е дянал старият мошеник, нарекъл се Кървавата ръка?
До метиса се надигна мършавата, жилеста фигура на баща му.
— Ето, вижте го на! — изхили се той отсреща. Ние май се познаваме от доста време, а?
— От деня, когато един хубав прикладен удар ви убеди, че косите на някои хора не са израсли от вашите кратуни. Какво искате от нас?
— Веднага ще чуете! Случайно да има под вас едно съкровище?
— Съкровище? Какво имаш предвид?
— Златото на бонансата.
— Каква работа имате вие с него?
— Предайте го!
— Аха! И после?
— После можете спокойно да си вървите.
— Много добре! С всичкия си багаж?
— С всичките си партакеши, но без оръжията.
— Отлично! Ако искате да преговаряте, трябва да говорите, както се разговаря с мъже, които не се плашат от закани. Кажете открито какво искате от нас… после ще чуете прямия ни отговор!
Ел Местисо направи знак и един индианец пристъпи към него. Докато двамата разговаряха, канадецът претърси със зорките си очи целия отсрещен храсталак.
— Пепе, искаш ли да водиш преговорите?
— Както кажеш!
— Виждаш ли там сред черешово-дафиновия гъсталак цевта на една пушка?
— Да.
— Внимавай. Веднага щом проблесне, падай. Куршумът вероятно ще се нуждае от толкова време, че между светкавицата и улучването да си на земята.