Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)
- Автор: Пийз Алън, Пийз Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)». Краткое содержание книги:
Въпреки най-добрите намерения на работодателите да прилагат на практика принципа за равенство между половете, момчетата се инатят и все още се насочват към работни места, свързани с техника и с пространствено ориентиране, а момичетата упорито се стремят към служби с възможност за междуличностно общуване и взаимодействие.
Принципът за равенство между половете се прилага стриктно в кибуците на Израел, където от години се опитват да заличат половите стереотипи при момчетата и момичетата. В кибуците дрехите, обувките, прическите и начинът на живот на децата са замислени и осъществявани по един безполов, неутрален модел. Там окуражават момчетата да си играят с кукли, да шият и плетат, да готвят и чистят, а момичетата — да ритат футбол, да се катерят по дърветата и да мятат стреличките на дартс.
Идеята на кибуца е да се изгради едно полово неутрално общество, в което да няма строга формула за всеки пол, и където всеки негов член да има равни възможности и равни отговорности в своята обособена група. Сексисткият език и фрази от рода на: „Големите момчета не плачат“ и „Малките момиченца не си играят в мръсотията“ са напълно изхвърлени от употреба. А обитателите на кибуците твърдят, че могат да демонстрират пълната заменяемост на ролите между половете.
Но какво става в крайна сметка?
След деветдесет години живот в кибуци, редица проучвания показват, че момчетата там непрекъснато демонстрират агресивно и непокорно поведение, събират се в банди, воюват помежду си, изграждат си неписани йерархии и правят „сделки“, докато момичетата си сътрудничат едно с друго, избягват конфликтите, привързват се и се държат мило, създават приятелства и споделят едно с друго. А когато за целите на проучването на децата бе дадена възможност сами да изберат какви курсове и предмети да изучават в училище, всеки направи своя избор съобразно половата ориентация на своя мозък и пограмираните в него интереси — момчетата избраха физико-математически и инженерни науки и различни спортове, а момичетата се насочиха към обучение за учителки, консултантки, медицински сестри и управление на персонала. Въпреки че бяха родени, отраснали и възпитани в пълно равенство, тяхната биология ги накара да изберат професии, съзвучни с половата ориентация на мозъка им.
Изследвания на неутрално отгледани деца от тези общности показва, че прекъсването на връзката майка — дете не премахва, нито дори смекчава, половите различия или предпочитания. А по-скоро създава поколение от деца, които се чувстват пренебрегнати, изоставени и объркани, а като възрастни стават затворени, мрачни и комплексирани хора.
И накрая…
Но въпреки тегнещите над тях основни различия между половете, брачните и безбрачните съжителства на мъжете и жените продължават да съществуват. Това до голяма степен се дължи на жените, тъй като те притежават необходимите умения да направляват връзката и семейството. Те са биологично екипирани да долавят мотивите и скрития смисъл зад думите и поведението, а следователно могат да предвиждат евентуални последици или да предприемат действия, за да предотвратяват проблеми и конфликти. Само това е достатъчно, за да можем да твърдим, че този наш свят щеше да бъде едно доста по-безопасно място за живот, ако начело на всяка нация стоеше жена. Мъжете са програмирани и екипирани за лов и убиване на прехрана, за връщане с улова вкъщи, за зяпане в огъня и оплождане — е, това е. Но и мъжете, и жените, трябва да усвоят нови начини за оцеляване в съвременния свят.
Взаимоотношенията в двойката започват меко казано да куцат, когато мъжът и жената не осъзнаят и не признаят, че двамата са биологично различни и когато всеки очаква от другия да се държи и да реагира не според собствените си, а според неговите критерии. Голяма част от стреса, от който понастоящем страдаме в нашите съжителства, произтича от фалшивото убеждение, че мъжът и жената са идентични същества, с еднакви приоритети, подтици и желания.
За първи път в човешката история, днес ние отглеждаме и възпитаваме по еднакъв начин момчетата и момичетата, като ги учим, че между тях няма никаква разлика и че всеки и във всичко е толкова способен, колкото и другият. А после, вече като възрастни, те влизат в съжителство с човек от противоположния пол и една ясна сутрин се събуждат, за да открият, че са коренно различни един от друг — във всичко. Затова и не бива да се учудваме, че брачните и безбрачните съжителства на младите хора са в такова окаяно състояние. Всяка концепция, която се гради върху презумпцията за еднаквостта на двата пола, е потенциално опасна, защото изисква едно и също поведение от мъжете и жените, независимо от различната им мозъчна ориентация. Понякога е направо невъзможно да разберем защо й е било необходимо на природата да създава такава пълна несъвместимост между половете. Но това всъщност ни се струва непонятно просто защото нашата човешка биология е така отчайващо изостанала от обкръжението, в което живеем понастоящем.