Гадателката
- Автор: Джеймс Доналд
- Серия: constatin vadim #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гадателката». Краткое содержание книги:
Инспектор Константин Вадим се връща в родния си Мурманск. Разследването на жестокия сериен убиец Монструм в Москва завинаги го е отвратило от политическите игри. Но веднага попада в нов кошмар — този път личен.
Жена му Наталия, лекарка в „Бърза помощ“, изчезва безследно. Скоро става ясно, че по същото време е изчезнала и друга жена — служителка в местното консулство на САЩ.
Случаят придобива екстрена важност за руското и американското правителство.
В Мурманск текат избори за нов губернатор, а по същото време в различни американски градове откриват неизвестни жертви с татуирана буква „К“ на рамото.
От Москва пристига представител на ФБР.
Константин Вадим и Аби Кънингам — бяло руско ченге от отдел „Убийства“ и черна специална агентка от ФБР — трябва да се промъкнат през смъртоносния лабиринт, изплетен от руската мафия, корумпирани политици и продажни ченгета…
— Как ти се стори?
Тя се спря за момент по средата на стълбището.
— Отговаряше на въпросите ми прямо, без да се колебае. В общи линии каза същото, както и пред теб. Ако го оценяваш като боязлив, затворен човек, то картината съвпада. Ако мислиш, че ни заблуждава… тогава влиза в кръга на заподозрените. Задължително.
— Не е необходимо да правим една грешка два пъти.
Погледът й се задържа върху мен.
— Искаш да кажеш, че ти не бива да повтаряш грешката. Лука е бил съучастник на Наталия и Джоун. Бил е с тях през нощта на изчезването им. Не проговори, докато ти не го принуди с бой. Добре, знаел е, че онова, което са правели, е в разрез със закона. Страхувал се е. Обаче докато не намерим извършителя, той остава в списъка ми.
Продължихме мълчаливо нагоре по стълбите. Когато се изкачихме до най-горния етаж, Аби като че ли вече бе взела някакво решение.
— Докато беше при езерото, се случи нещо важно — каза тя. — Поисках подробна сводка от Интерпол за убийствата на деца в западните държави през последните четири години. В нея имаше още три случая с деца или млади тийнейджъри с татуирано „К“. В Лондон, Хамбург и трето дете, този път момче, намерено в околностите на Париж.
— Имало ли е следи от садистично насилие?
— При всичките, като всеки случай се различава съвсем малко от другите.
— Но не са намерени никакви сведения за тях.
— Във всичките случаи труповете са били изхвърлени, вероятно на километри от мястото, където са били убити.
— Каза, че се е случило нещо важно.
— Важно е — отвърна Аби. Бяхме спрели в горния край на стълбището, облегнати на парапета, и гледахме надолу към оживеното фоайе. — При аутопсията във Франция са измерили съдържанието на стронций–90 в костите на жертвата. Концентрацията е била удивително висока. Предали са тази информация на ФБР, които са направили същите тестове, после са проверили нивото на атмосферната радиация във всички райони с детски поправителни колонии, където е възможно да се използва татуировка „К“. Районът на Кола е единственият, където би могло да се получи такава висока стойност. Сега вече няма никакво съмнение, че зелената татуировка на рамената на тези деца означава КОЛА.
— А как са се озовали на Запад?
Тя наклони главата си на една страна:
— Това е големият въпрос.
— В едно нещо можем да бъдем сигурни — казах аз. — Ясно е, че не са деца, преведени през границата от Наталия и Джоун Фаулър. Това би означавало присъствие на Наталия в Мурманск четири или пет години преди тя да стъпи за първи път в града. Същото важи и за Джоун. В такъв случай кои са те? Деца, избягали от наказателните колонии през последните пет или повече години? Деца, които по някакъв начин са се промъкнали на Запад и са попаднали в неподходящи ръце?
Тя поклати глава.
— Избягали? Попаднали в неподходящи ръце? Не, Константин. Ако е така, шестте мъртви деца, намерени в западни държави, трябва да са само част от стотици, дори хиляди, които са успели да осъществят това пътуване. Излиза, че бягството, както го нарече ти, е било масово мероприятие.
— В такъв случай за какво става дума?
— Можеш и сам да се досетиш.
Вече го бях направил. Поне вече знаех с какво се бе борила Наталия.
— При подобни количества явно става дума за сделка.
— Не. При такива количества става дума за пазар.
Замълчахме и след малко тя каза бавно:
— Става дума за организирана търговия с деца роби от Русия за пазара на Запад.
Нужно ми беше време, затова се загледах надолу към дългите опашки от чакащи за визи. Когато се обърнах към Аби, още гълтах въздух като риба на сухо. И аз имах някога син, който изчезна. Разбира се, стотици хиляди други деца бяха изгубени или изчезнали в бъркотията на гражданската война, поели по пътя на собствената си съдба, стъпили на краката си или не. Бавно и с усилие върнах мислите си в настоящето.
— И така, кое е мястото, където са били събирани тези деца и изпращани на Запад. Вече знаем, че са бивши обитатели на наказателните колонии в Колска област. Имаме солидна отправна точка.
— Докато ти беше на езерото, аз потърсих сведения от полковник С. Р. Фетисова, главен комендант на детските лагери в Кола. Познаваш ли я?
— Истинска отрова е. Имал съм предостатъчно служебни разправии с нея.
— Примитивно същество. Изобщо не й мигна окото, когато й заявих, че това са деца от поверените й лагери.
— Отрича ли го? Въпреки татуировката?
— Твърди категорично, че няма изчезнали деца. Имало няколко бягства през последните години, но всички бегълци били върнати. Направи справка в архивите. Според нея всички лагери редовно докладват, че задържаните в тях са налице и нямат провинения. Що се отнася до татуировката, упорито настоява, че тя е от Красноярск, Курск или някъде другаде.