Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
Постепенно разговорът се възобнови оттам, докъдето беше свършил. Мъжете се къпеха извън басейна. Кожата по гърбовете им беше бяла, а мускулите им отпуснати. Очевидно бяха градски хора. Маниерите и речта им ги отличаваха.
— Как се казваше оня… самураят от Ягю?
— Май беше Шода Кидзаемон.
— Ако господарят Ягю прати прислужник с отказ за двубой, явно не е толкова добър, колкото казват.
— Според Шода, Секишусай се оттеглил и вече не се бие с абсолютно никой, при никакви обстоятелства. Мислиш ли, че каза истината, или просто си го измисли?
— О, не мисля, че е истина. Много по-вероятно, когато е чул, че вторият син на дома Йошиока го предизвиква, да е решил да не рискува.
— Е, поне беше така добър да прати плодове и да каже, че се надявал да сме прекарали добре.
Йошиока? Мусаши вдигна глава и отвори очи. При посещението си в Йошиока беше чул някой да споменава за пътуването на Деншичиро към Изе. Мусаши предположи, че сега тримата мъже бяха на път за вкъщи. Един от тях трябваше да е Деншичиро. Но кой?
— Май не обичам много баните — горчиво си помисли той. — Първо Осуги ми направи клопка в банята, а сега, отново без дрехи, се натъкнах на тези от Йошиока. Сигурно са чули какво се случи в тяхно отсъствие. Ако Деншичиро знае, че се казвам Миямото Мусаши, на часа ще изхвърчи оттук и ще се върне след миг със сабята си.
Но тримата не му обръщаха никакво внимание. Съдейки по разговора им, веднага щом пристигнали, те изпратили писмо в Къщата Ягю. Секишусай очевидно е поддържал връзка с Йошиока Кемпо някога, когато Кемпо е бил наставник на шогуните. Без съмнение, поради тази причина Секишусай не можеше да не прочете писмото на сина на Кемпо и затова беше изпратил Шода в хана да изрази почитанията му.
В отговор на това, най-умното, което тия трима градски младежи можаха да измислят, беше да го нарекат „тактичен“. И да заключат, че е решил „да не рискува“, убеждавайки се, че явно „не е толкова добър, колкото се говори“. Те изглеждаха напълно доволни от себе си. Но на Мусаши му бяха смешни. В противовес на това, което беше видял в крепостта Коягю и на доброто впечатление, което хората в областта му правеха, тези тук очевидно не можеха да предложат нищо по-добро от умни приказки.
Това му напомни историята за жабата, която, озовала се на дъното на един кладенец, не можела да види какво става в света. Понякога, помисли си той, се случва точно обратното. Тези разглезени чеда на Киото можеха отблизо да наблюдават какво става в центъра на света, да следят развитието на нещата. Но на тях дори не им беше минавало през ума, че докато гледат безбрежното море, някъде другаде, на дъното на дълбок кладенец, една жаба бавно, но сигурно растеше и крепнеше.
Тук в Коягю, доста далеч от политическия и икономически център на страната, упорити самураи от десетилетия водеха здравословен селски живот. Запазваха добродетелите на дедите си, преодоляваха слабостите си и ставаха все по-добри.
С течение на времето от Коягю бяха излезли Ягю Мунейоши, велик майстор на бойните изкуства, и синът му Муненори, владетелят на Таджима, чиито необикновени умения беше открил самият Иеясу. Освен това, по-големите синове на Мунейоши, Городзаемон и Тошикацу, прочути из цялата околия със смелостта си, а също и внукът му Хього, чието изумително майсторство му бе осигурило високо платена служба при добре известния военачалник Като Кийомаса от Хиго. По слава и престиж дома Ягю не можеше да се мери с Йошиока. Но по качества и умения, разликата бе останала в миналото. Деншичиро и приятелите му бяха слепи за собствената си самонадеяност. Въпреки всичко, на Мусаши му дожаля за тях.
Премести се в онзи ъгъл на помещението, където бяха прокарали маркуч с вода. Развърза косата си и започна да търка главата си с парче глина. За първи път от много седмици изпита удоволствието да се изкъпе истински. Междувременно мъжете от Киото приключваха с банята си.
— О, какъв кеф.
— Наистина. А сега защо да не извикаме няколко момичета да ни сервират сакето?
— Чудесна идея! Великолепно!
Тримата се изсушиха и излязоха. След щателно измиване и още едно накисване в горещата вода, Мусаши също се избърса, върза косата си и се качи в стаята. Там намери приличащата на момче Коша обляна в сълзи.
— Какво има?
— Онова, вашето момче, господине, вижте как ме удари!
— Лъже! — ядосано се провикна Джотаро от другия ъгъл на стаята.
Мусаши беше готов да го нахока, но Джотаро възрази:
— Тая тъпачка каза, че си слабак!