Синдикатът на престъпниците
- Автор: Марсилли Жан, Шарлие Жан-Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Владимиров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синдикатът на престъпниците». Краткое содержание книги:
Най-малкият Шапиро, който до този момент се държеше малко настрана от престъпните начинания на по-големите си братя, продемонстрира желание да продължи тяхното дело и да отмъсти за тях. Той също беше отвлечен от Хепи Майон, Франк Дашер Абандандо, Вито Гурино, най-добрия стрелец на бандата, дебело 135 кг чудовище, и Питсбърт Фил. Младият Уили Шапиро беше изтезаван почти до смърт и още жив, беше заровен в пясъчните дюни на Оушън Хил.
През 1934 г., разчистили терена, Ейб Релис и Хепи Майон си разделиха според уговорката империята на победените и присъединиха към бандите си най-кадърните от хората на Шапиро.
Релис и неговият отбор юнаци избраха за своя главна квартира западната стая на „Корнер“, малко магазинче за бонбони, което служеше й за лихварска кантора. Намираше се на ъгъла на Ливония и Саратога авеню, отворено беше непрекъснато, откъдето идва прякорът на собственичката Рози Финч: Среднощната Роза.
Хепи Майон и Франк Абандандо се настаниха шест къщи по на изток — на Атлантик авеню. Двете банди обложиха всички с още по-тежки данъци, отколкото Шапиро, и тероризираха — едната — Бонвил, а другата Оушън Хил.
Разногласията между Релис и Майон много скоро се появиха отново. Без съмнение те щяха да се изродят в братоубийствена война, когато изведнъж на сцената се появи Албърт Анастасия, кралят на Бруклин. И двата сектора бяха негови. Жестокостта, сръчността и непоклатимата решителност на тези млади свирепи хищници от дълго време привличаха вниманието на страшния лейтенант и сътрудник на Лепке Бухалтер. Човек с опит, Албърт Анастасия считаше, че няма да бъде от полза за никого да остави тези многообещаващи младежи да разпиляват талантите си в кланета. Той им изпрати своя доверен човек Луис Капоне. (Казахме вече, че той няма нищо общо с прочутия Ал Капоне.)
Притежател на реномирано заведение, което му служеше за прикритие, Луис Капоне изпълняваше главната си задача да разрешава на приятелска основа неизбежните разногласия, които възникваха между хората на Бухалтер и Анастасия. Това не му пречеше, когато е необходимо, да се превръща в жесток и безжалостен убиец. С увещания и заплахи той убеждава Релис и Майон да останат съюзници, като всеки продължава да контролира своя сектор и в същото време да предоставя на Анастасия и Бухалтер екип от „твърди“ хора.
Никой от представителите на престъпния свят в Ню Йорк, който смяташе себе си за „печен“, не би посмял да отхвърли „внушението“ на човек като Анастасия, освен ако не му е мил животът.
Без да изоставят взаимните претенции, Релис и Майон продължиха да „работят“ заедно.
До трагичния си край бандите им образуваха голям и здраво споен колектив, който американският престъпен свят кръсти „Бруклинските комбинатори“. Стачкоизменници и подстрекатели към стачка, „биячи“ на неподатливите профсъюзни делегати, екзекутори на полицейските шпиони или непримирими противници на техните двама големи босове, те не стояха без работа и дори се наложи бързо увеличаване на щата на ударната команда.
Лека-полека те изобретиха и доведоха до съвършенство различни способи за убиване, без да оставят каквато и да е следа. Тяхната жестокост, тяхната ужасяваща ефикасност, привързаността им към професията, страхът, който предизвикваха, вдъхнаха ентусиазъм на Лепке Бухалтер и Анастасия и те скоро откриха пред Бруклинската комбина поле за действие в национален мащаб.
След кървавите наказателни експедиции и заплахите бандите на Ейб Релис и Хепи Майон поставиха под пълен контрол Бронсвил и Оушън Хил, т. е. незаконния бизнес, изнудванията, експлоатацията на десетки нелегални игрални домове, придружени с лихварски кантори в услуга на играчи без късмет или на тези, които в момента изпитват парични затруднения. Тези „банки“ работеха по системата шест за пет, на практика това означава, че за всеки пет долара заемоискателят се задължава да плати по един долар седмична лихва.
Обикновено парите се дават за срок от шест седмици, по този начин в деня на изтичане на срока на заема за всеки сто долара заемодателят трябва да получи двеста и двайсет, което прави годишна лихва от повече от 1000 на сто. „Банката“ се подсигуряваше, като изискваше от своя клиент при отпущане на заема чек за цялата дължима сума, разбира се, заедно с лихвата. По-нататък става възможно неизправният длъжник да бъде преследван съвсем законно за издаване на чек без покритие, което в САЩ означава неминуемо осъждане на дълъг срок затвор, но длъжникът, отклоняващ се от плащане, обикновено бива посетен от мускулест „инкасатор“, който като предупреждение му чупи един или два крайника с палка за бейзбол, съобщава за двойно увеличение на лихвата и оповестява за нов къс и окончателен срок. Ако и в този срок нещастникът се окаже неплатежоспособен или, не дай боже, направи опит да се оплаче на полицията, за назидание го изтезават до смърт и той изчезва безследно.