Дръж се здраво [Hold Tight-bg]

— Нямам представа.

— Кога за последно го видя?

Погледна го с ваклите си очи. Май се опитваше да го работи, но това изобщо не го интересуваше. Трябваха му отговори. Ако се наложеше, и той можеше да играе тази игра.

— Снощи.

— Къде по-точно?

— Долу, в клуба.

— Да се весели ли беше дошъл?

— Съмнявам се — усмихна се Розмари.

Той не реагира.

— Разговаряла си с него по инстант месинджъра, нали? ТисиСиДжей8115.

Тя не отговори.

— Писа на Адам да си трае — и всичко ще е наред. А той ти писа, че го е пресрещнала майката на Спенсър Хил, нали така?

Коленете й продължаваха да са на стола. Тя ги обви с ръце.

— Откъде си тъй добре запознат с личните му разговори, доктор Бай?

— Това не ти влиза в работата.

— Как го проследи до клуб „Джагуар“ снощи?

Майк не каза нищо.

— Сигурен ли си, че искаш разговорът да продължи в тази насока? — запита го тя.

— Мисля, че нямам избор.

Тя погледна някъде над рамото му. Майк се извърна. През стъклото го гледаше кръвнишки Карсън със счупения нос. Майк срещна погледа му и спокойно зачака. След няколко секунди Карсън не издържа и замина нанякъде.

— Но те са си деца — каза Майк.

— Ни най-малко.

Остави думите й без коментар.

— Разказвай.

Розмари се облегна назад.

— Ще говорим хипотетично, Окей?

— Щом искаш.

— Искам. Да приемем, че си момиче от малко градче. Брат ти умира от свръхдоза.

— Не и според полицията. Те нямат доказателства, че това наистина е станало.

Тя направи презрителна гримаса:

— Това от федералните ли го чу?

— Не намерили нищо, което да подкрепи твърдението ти.

— Просто защото промених някои от фактите.

— Кои факти?

— Името на градчето, името на щата.

— Защо?

— Основната причина? В нощта, в която брат ми умря мен ме арестуваха за намерение да продавам. — Срещна погледа му. — Точно така. Аз бях тази, която снабдяваше брат ми с наркотици. Тази подробност не влиза в разказа ми. Хората са склонни да правят прибързани заключения.

— Давай нататък.

— Затова основах клуба „Джагуар“. Вече ти обясних философията си. Исках да създам убежище, където младите да се веселят и отпуснат в безопасност. Исках да канализирам по един контролиран начин естествената им склонност да се бунтуват.

— Добре.

— Така и започнах. Скъсах си задника от работа, но успях да събера достатъчно начален капитал. За една година успяхме да отворим врати. Нямаш представа колко трудно ми беше.

— Представям си, но ни най-малко не ме интересува. Превърти напред до мястото, където започвате да организирате фарм партита и да крадете кочани с рецепти.

Тя се усмихна и поклати глава:

— Не е точно така.

— Ъхъ.

— Днес четох във вестника за една вдовица, която работела доброволно за местната енория. През последните пет години е отмъкнала над двайсет и осем хиляди долара от кошницата с лептата. Ти чете ли го?

— Не съм.

— Но пък си чул за други подобни случаи, нали? Десетки. Като един, дето работел в благотворителна организация и отклонил достатъчно пари да си купи лексус. Ти как мислиш, че просто се е събудил една сутрин и е решил да го направи?