Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Две години ваканция
Две години ваканция - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Две години ваканция

Электронная книга - «Две години ваканция». Краткое содержание книги:

Две години ваканция
1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 139
Перейти на страницу:

— Все пак, Кейт — каза Гордън, — ако попаднете в ръцете на Уолстън?

— Е — отвърна Кейт, — в такъв случай ще се окажа отново в същото положение, в което бях, преди да избягам, и толкова!

— Ами ако този негодник ви убие, което не е изключено? — рече Бриан.

— Щом можах да избягам първия път — отговори Кейт, — защо да не избягам и втори път, особено сега, когато зная пътя за Френч-ден? И дори ако успея да избягам с Ивънс, на когото ще разкажа всичко за вас, колко полезен ще ви бъде, колко много може да ви помогне добрият щурман!

— Ако Ивънс имаше възможност да избяга — отвърна Донифан, — щеше ли досега да стори това? Нали е в негов интерес да се спаси?

— Донифан е прав. — каза Гордън. — Ивънс знае тайната на Уолстън и на неговите съучастници, които не биха се поколебали да го убият, когато престане да им бъде нужен, за да управлява лодката към американския континент! Така че, щом не ги е напуснал, значи го държат под око …

— Или пък вече е заплатил с живота си за опит да избяга! — вметна Донифан. — Затова, Кейт, в случай, че ви уловят …

— Вярвайте ми — отговори Кейт, — ще правя всичко възможно да не ме уловят!

— Не се и съмнявам — отвърна Бриан, — но никога няма да ви позволим да се излагате на такъв риск! Не! Но-добре да потърсим по безопасен начин да узнаем дали Уолтърс е още на остров Черман!

Той като предложението на Кейт бе отхвърлено, оставаше само дз внимават да не извършат някаква непредпазливост. Очевидно, ако Уолстън имаше възможност да напусне острова, той щеше да тръгне преди лошия сезон, за да се добере до някаква земя, където той и хората му ще бъдат посрещнати пак като корабокрушенци, откъдето и да идват те.

От друга страна, при положение, че Уолстън беше още тук, той изглежда нямаше намерение да изследва вътрешността. Няколко пъти в тъмни нощи Бриан, Донифан и Моко обиколиха Фемили-лейк с яла, но ни веднъж не забелязаха светлина от подозрителен огън нито на отсрещния бряг, нито под дърветата, растящи около Ист-ривър.

Обаче беше много тежко да се живее при тези условия, без да излизат от пространството, обградено от река Зеландия, езерото, гората и скалата. Затова Бриан обмисляше непрекъснато как да узнае дали Уолстън е тук и същевременно да разбере на кое място е установил огнището на своя лагер. За да стане това, може би беше достатъчно да се изкачи нощем на някои височина.

Така мислеше Бриан и тази мисъл го преследваше постоянно. За нещастие освен скалата, не по-висока от двеста фута, на остров Черман нямаше никакво друго значително възвишение. Много пъти Донифан и двама-трима други се изкачваха иа върха на Окланд-хил: но, оттам не виждаха дори противоположния бряг на Фемили-лейк. Така че никакъв пушек, никаква светлина не можеше да се забележи над хоризонта на изток. Необходимо беше да се изкачат с още няколкостотин фута по-високо, за да може кръгозорът да се разшири до първите скали на Дисепшън-бей.

Тогава на Бриан му хрумна една толкова смела, би могло да се каже — дори безразсъдна идея, че отначало я отхвърли. Но тя го преследваше така упорито, че накрая се загнезди в мозъка му.

Помним, че опитът с хвърчилото бе прекратен. След идването на Кейт, която донесе вестта, че корабокрушенците от „Севърн“ бродят по източния бряг, се наложи да се откажат от проекта да го вдигнат във въздуха, тъй като можеше да бъде забелязано от всички точки на острова.

Но щом хвърчилото не можеше вече да се употреби като сигнал, не би ли могло да се използува за разузнаване, толкова необходимо за безопасността на колонията?

Да! И това занимаваше непрекъснато въображението на Бриан. Той си спомняше прочетеното в един английски вестник, че към края на миналия век някаква жена имала смелостта да се издигне във въздуха, увиснала за хвърчило, изработено специално за този рискован полет44.

Е, защо едно момче да не се осмели да предприеме това, което бе направила една жена? Че опитът му криеше известни опасности, нямаше значение. Рисковете бяха нищо в сравнение с резултатите, които несъмнено щяха да се получат! Като вземеше всички предпазни мерки, имаше големи шансове начинанието да успее. Ето защо макар и да не можеше да изчисли математически подемната сила, необходима за хвърчило от тоя род, Бриан все си повтаряше, че такова хвърчило съществува, че е достатъчно да му се придадат по-големн размери и да се направи по-здраво. И тогава, посред нощ, като се издигне на няколкостотин фута във въздуха, може би ще успее да съзре светлика на огън в оная част от острова, която се простира между езерото и Дисепшън-бей.

вернуться

44

Замисълът на Бриан бе изпълнен впоследствие във Франция. Няколко години по-късно едно хвърчило с размери двайсет и четири фута ширина и двайсет и седем дължина, с осмоъгълна форма, с тежина на скелета шейсет и осем килограма и на платното и въжето — четиридесет и пет килограма, или общо сто и тринайсет килограма, без затруднение издигна торба пръст, тежаща близо седемдесет килограма. — Б. а.

1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 139
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)