Ехо парк
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ехо парк». Краткое содержание книги:
— Въпреки всичко се радвам, че си до мен.
— Защо?
— Защото ако целта на пътуването му е Бевърли Хилс, няма да търся помощта на местните. Все пак съм в компанията на федерален агент, нали?
— Е, радвам се.
— Носиш ли си пистолета?
— Както винаги. Защо, ти да не би да си без оръжие?
— Остана на местопрестъплението. Изобщо не знам кога ще си го получа. Това е вторият пистолет, който ми отнемат в рамките на една седмица. Сигурно е рекорд по небрежно боравене с оръжието.
Погледна я за реакция, но Рейчъл запази мълчание.
— Завива — предупреди го миг по-късно.
Бош насочи вниманието си към джипа, който беше дал ляв мигач. Рейчъл се приведе напред, за да прочете указателната табела.
— Глоуминг Драйв — промърмори тя. — Още ли сме в чертите на града?
— Аха. Глоуминг стига чак до края, друг път няма.
Следващата пресечка беше Стюарт Лейн. Бош я използва, за да направи обратен завой и да се насочи към Глоуминг.
— Имаш ли представа накъде е тръгнал? — попита Рейчъл.
— Не. Може би при поредната си приятелка.
Глоуминг беше поредният планински път, изпълнен с остри завои. Но това беше единствената му прилика с Удроу Уилсън. Къщите от двете му страни имаха седемцифрени цени, всичките бяха с безупречно поддържани тревни площи и градини без нито едно паднало листо. Бош караше бавно, очакваше всеки миг да засече сребристия „Командер“.
— Ето го! — обади се след секунда Рейчъл и посочи една голяма къща във френски колониален стил. Бош я подмина и спря малко по-нагоре по пътя.
— „Уест Коуст Чопърс“? — изсумтя Рейчъл; гледаше надписа на фланелката му.
— Веднъж ми помогна да се слея с обстановката — отвърна той.
— Браво на тебе.
— Дъщеря ми много се учуди, че я нося. Казах й, че ми е подарък от зъболекаря.
Порталът към алеята за коли беше отворен. Върху пощенската кутия от ковано желязо нямаше табелка с име. Бош дръпна вратичката и със задоволство установи, че вътре има поща: пачка писма, пристегнати с ластик. Извади я и я наклони към близката улична лампа.
— Морис… Охо, това е домът на Мори Суон!
— Прекрасна къща — въздъхна Рейчъл. — Май съм си сбъркала професията. Трябваше да стана адвокат.
— Сигурно. — Бош сви рамене. — Май те бива да работиш с престъпници.
— О, я стига!
Закачката бе прекратена от висок глас, долетял отвъд живия плет, който ограждаше алеята за коли.
— Казах да влизаш!
Заповедта беше придружена от силен плясък.
Двамата бързо тръгнаха натам.
35
Бош огледа живия плет с надеждата, че ще открие някаква пролука, и махна на Рейчъл да тръгне надясно. Тя кимна и извади оръжието си.
Плетът беше висок над три метра и толкова плътен, че през него не проникваше никаква светлина. До слуха му отново достигна плясък, последван от гласове, съвсем наблизо. Единият бе на Ейбъл Прат. Другият задавено извика:
— Моля те! Не мога да плувам, а тук е дълбоко!
— За какво ти е тогава този басейн? Хайде, продължавай да пляскаш!
— Моля те! Нямам намерение да споделям нищо с никого!…
— Ти си адвокат, а адвокатите обичат игричките.
— Моля те!
— Предупреждавам те, че ако надуша някаква игра, следващия път няма да се окажеш в басейна, а в шибания океан! Ясно ли ти е?
Бош стигна до малък бетонирай правоъгълник, върху който бяха монтирани филтърът и отоплението на басейна. Тук в живия плет имаше малък процеп, вероятно за удобство на хората от поддръжката. Той се промуши през него и стъпи на плочките, покриващи пространството около овалния басейн. Оказа се на седем-осем метра зад гърба на Прат, който се беше изправил на бетонния ръб и гледаше мъжа във водата. Държеше дълъг прът с кука, но така, че плувецът да не може да я докопа въпреки отчаяните си опити.
Не можеше да каже, че този във водата е Мори Суон, защото осветлението не беше достатъчно. Очилата му ги нямаше, а мократа му коса сякаш се беше оттеглила назад към темето. Върху голото му чело белееше лепенка, с която явно придържаше частична перука.
Тихото бръмчене на филтъра предлагаше достатъчно добра защита и Бош незабелязано се изправи на два метра от Прат.
— Какво става, шефе?
Прат бързо наведе пръта и Суон го сграбчи.
— Дръж се, Мори! — изкрещя Прат и започна да го тегли. — Ей сега ще те измъкна! Дръж се, приятелю!
— Излишно е да играеш ролята на спасител, чух всичко — подхвърли Бош.
Прат прекрати усилията си и погледна към Суон, който продължаваше да стиска куката на пръта на около метър от спасителния ръб на басейна.
— В такъв случай… — Прат пусна пръта, а дясната му ръка посегна към колана.
— Не мърдай!
Викът дойде откъм Уолинг, която също беше намерила път през живия плет. Стоеше оттатък басейна, насочила оръжие в гърдите на Прат.