Последният койот
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният койот». Краткое содержание книги:
— А сега колко ще струва наемането на мястото за паркиране отпред?
— Не можете да го наемете.
— Искам да паркирам отпред, за да не им е лесно на другите ви наематели да оберат колата ми.
Бош извади портфейла с парите си и плъзна по плота банкнота от петдесет долара.
— Ако наминат някои типове от пътната полиция, кадете им, че всичко е наред.
— Добре.
— Вие ли сте управителят?
— И собственикът. Двадесет и седем години.
— Извинявайте.
Бош излезе, за да вземе вещите си. Наложи се да направи три курса, за да прибере всичко в стая номер 214. Стаята се намираше отзад и двата й прозореца гледаха към алеята срещу задната страна на едноетажна сграда, в която се помещаваха два бара и магазин за видеокасети за възрастни и секс-нововъведения. Обаче Бош от самото начало знаеше, че не би следвало да очаква градинка с цветя. Това не беше от местата, в които човек можеше да се надява да намери пухкав хавлиен халат в банята или ментови бонбони на възглавницата вечер. Беше само няколко деления нагоре по скалата от онези заведения, в които човек подава парите през миниатюрен процеп към служител зад бронирано стъкло.
В едната стая имаше бюро и легло, чиято покривка беше прогорена само на две места от цигари, и телевизор в метална каса, здраво закачена на стената. Нямаше нито кабелна, нито дистанционно, нито щедро отпусната от управата програма за телевизията. Другата стая бе запълнена с охлузено зелено канапе, ниска маса за двама и кухненски бокс с маломерен хладилник, занитена към пода микровълнова фурна и печка с два реотана. За банята се влизаше от коридора, свързващ двете стаи, и Цялото помещение беше облепено с бели плочки, пожълтели като зъбите на старец.
Въпреки неугледната обстановка и надеждите си, че престоят му тук щеше да бъде само временен, Бош направи всичко, което му беше по силите, за да превърне Хотелската стая в подобие на дом. Закачи някои от дрехите в гардероба, остави четката си за зъби и принадлежностите за бръснене в банята и включи телефонния си секретар към апарата, макар още никой да не знаеше му. Реши на другата сутрин да се обади в пощенската централа и да помоли да включат предупредителна лента към стария му телефонен номер.
След това нагласи уредбата си на бюрото. За момента сложи двете колони отстрани на пода. После прерови кутията си с компактдискове и попадна на записи на Том Уайтс със заглавието „Блу Валънтайн“. Не беше го слушал от години, затова реши да го пусне.
Седна на леглото близо до телефона и се заслуша, докато размишляваше дали да се обади на Джаз във Флорида. Обаче не беше сигурен какво да каже или да я пита. Реши за момента да не го прави. Запали цигара и пристъпи към прозореца. В алеята нямаше никой. Над върховете на сградите се виждаше кулата с орнаменти на Холивудския атлетически клуб. Красива сграда. Една от последните в Холивуд.
Дръпна вмирисаните пердета, обърна се и се вгледа в новия си дом. След малко захвърли настрани покривката и всички чаршафи на леглото и ги замени със своите. Не бе кой знае какъв жест на приемственост, но все пак се почувства по-малко самотен. Пък и така сякаш все пак знаеше какво върши в този момент от живота си и поне за малко отклони мислите си от Харви Паундс.
Бош седна на оправеното наново легло и се облегна на възглавниците, опрени на таблата. Запали още една цигара. Заизучава раните на двата си пръста и установи, че коричките бяха вече заместени от твърда, розова кожа. Вървяха към оздравяване. Надяваше се така да стане и с останалата част от него. Обаче се съмняваше. Знаеше, че е отговорен. И съзнаваше, че ще трябва да плати. По един или друг начин.
Разсеяно придърпа телефона и го сложи на гърдите си. Апаратът беше стар, с шайба. Бош вдигна слушалката и се втренчи в шайбата. На кого щеше да се обади? Какво щеше да каже? Остави слушалката във вилната и се изправи. Реши, че трябва да излезе навън.
38
Монти Ким живееше на авеню „Уилис“ в Шърман Оукс насред призрачен град от блокове, опасани с червени ленти след земетресението. Сградата с апартаменти на адреса на Монти Ким беше с фасада в сиво и бяло в стил „Кейп Код“13 и се намираше между две опразнени сгради. Или поне се предполагаше, че са опразнени. Щом спря до бордюра, Бош забеляза, че светлината в едната угасна. Нарушители, предположи Бош. Също като него и те все бяха нащрек за появата на градския инспектор.
13
Тип сгради с апартаменти от вътрешен полуетаж, чиито прозорци на второто ниво изливат през нещо подобно на капандури в покрив с керемиди. — Б. пр.