Укротителят
- Автор: Уолтърс Минет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Кръстев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Укротителят». Краткое содержание книги:
Приятно заобленото лице на Джейн пребледня.
— Матилда би ви поздравила. Тя умираше да говори по този начин.
— Значи доста добре сте я познавали?
— Прекалено добре, бих казала.
— Но не я харесвахте?
— Не можех да я понасям. Опитвах се да я избягвам, доколкото бе възможно, но това не беше никак лесно, особено откакто започнах работа тук. Нали разбирате, телефонни обаждания за прегледи… за нови рецепти…
— И накрая решихте да я посетите.
— Наложи се. Видях Джеймс да излиза от къщата й един ден преди тя да умре. — Джейн прокара пръсти по челото си. — Много се стреснах. Мислех си, че е в Хонконг.
Тя млъкна.
— Разкажете ми по-подробно — предложи той внимателно.
— Няма да ме разберете — убедено отвърна Джейн. — Вие не познавахте Матилда.
Когато стигна до Сидар Хаус, Джак се чувстваше много зле. Не беше карал колело от години, а четирите мили по неравните селски пътища върху нещо, което много отдавна се е наричало велосипед, бяха превърнали тестисите му в болезнени, тръпнещи придатъци, от тях би се срамувал дори и деветдесетгодишен дядо. Той опря велосипеда на една дърво, прескочи живия плет и бързо претича през тревата до кухненските прозорци. Имаше си собствени съображения, според които не биваше да се появява на главната алея и да използва звънеца на предната врата. Леко, но продължително почука по рамката на кухненския прозорец и след минута на прага на коридора, водещ от хола към кухнята, се появи Джоана.
— Какво искаш? — попита тя.
Той разчете думите само по движението на устните й и посочи към задната врата.
— Пусни ме да вляза — гласът му беше малко по-силен от въздишка.
Погледът на Джейн изведнъж стана отнесен — тя се взираше назад във времето.
— Виждате ли, не трябва да съдите за Матилда по онова, което хората сега ви говорят за нея. Те са забравили каква красавица беше като млада, какво остроумие и духовитост притежаваше, колко много мъже я желаеха и преследваха. Тя беше най-добрата партия в цялата околност. Баща й беше депутат, чичо й — заможен земевладелец. Можеше да се омъжи за когото си поиска.
— Тогава защо не го е направила?
— Навремето всички смятаха, че се бави, защото търси най-доброто — човек с титла или богато имение с много декари земя. Аз обаче винаги съм смятала, че има и нещо друго. Често я наблюдавах по разни събирания и ми беше напълно ясно, че макар да обича да флиртува и да бъде център на вниманието, не можеше да понася мъжки допир.
Тя млъкна и отново се замисли.
— И какво? — подкани я Купър след малко.
— Едва десет години по-късно от времето, за което говоря, аз и съпругът ми се срещнахме с Джеймс в Хонконг. Той ни разказа кой е бащата на Джоана. Тогава си обясних тази странност на Матилда — въздъхна Джейн. — Така и не можах да разбера обаче какво точно се е случило, защото, както знаете, теми като блудство с деца и кръвосмесителни връзки по онова време бяха табу. Джеймс например твърдеше, че тя самата е подтиквала и окуражавала Джералд, но аз и до днес не мога да го повярвам. В това отношение наистина й съчувствах. Предполагам, че по тази причина Матилда беше осакатена емоционално.
— Значи отдавна знаете, че мисис Ласел не е дъщеря на Джеймс Гилеспи?
— Да.
— Мисис Гилеспи знаеше ли, че ви е известно?
— О, да.
— Това не я ли тревожеше?
— Не, защото знаеше, че няма да кажа на никого.
— Откъде е била толкова сигурна?
— Просто беше… — повтори Джейн упорито.
„Взаимно подсигуряване“ — май така го беше нарекъл Джеймс Гилеспи.
Веднага щом вратата се затвори зад гърба му, Джак сложи широката си длан върху гърлото на Джоана и безцеремонно я избута в хола.
— Кучко глупава — каза той със странна нотка в гласа, — на нищо ли не те научи това, което се случи с Матилда?
Купър извади цигара, спомни си къде се намира и я прибра обратно.
— Кой беше в по-близки отношения с мистър Гилеспи — вие или мъжът ви? — попита той.
— Пол и Джеймс участваха заедно във войната, но аз също го познавам от много отдавна.
— Защо тогава така сте се стреснали, когато сте го видели да излиза от Сидар Хаус?
— До него ден го мислех за умрял — въздъхна тя. — Знам, че сте говорили с него. От Сара. Той каза ли ви нещо?