Празник в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Празник в смъртта». Краткое содержание книги:
— Благодаря за обобщението. — Ив нервно забарабани с пръсти по волана, когато колата попадна в поредното задръстване. — Всички май се откачили. Не е чудно, че преди Коледа болниците и лудниците се пълнят с пациенти.
— Бъдни вечер е, лейтенант.
— Нима ме мислиш за толкова изкуфяла, че да ме подсещаш? — Тя натисна копчето за вертикално издигане, рязко зави наляво и профуча над спрелите коли.
— Внимавайте, идва въздушен автобус! — изкрещя сътрудничката й.
— Не съм сляпа. — Ив се стрелна на сантиметри разстояние край огромния автобус.
— Онова такси ще… — Пийбоди се хвана за седалката и затвори очи, когато шофьорът на таксито, който очевидно беше не по-малко изнервен от Ив, също се издигна във въздуха.
Ив изруга, рязко завъртя волана, при което броните на двете коли все пак се удариха, и включи сирената.
— Спускай се, тъпако! — извика, сетне последва собствения си съвет и приземи автомобила си така, че машината се качи на тротоара и за малко не помете разгневените пешеходци.
Тя гневно изскочи навън и се запъти към таксито. Шофьорът заплашително я пресрещна. На Пийбоди й се искаше да му извика, че ако е решил да се бие с ченге, не е избрал най-подходящия обект. Слезе от колата и докато си пробиваше път през тълпата, обнадеждено си помисли, че може би скандалът с таксиметровия шофьор ще подобри настроението на началничката й.
— Дадох мигач. Аз също имам право на вертикално издигане — закрещя човекът. — Защо не беше пуснала сирената, а? Защо бурканът на покрива не светеше? Кой ще ми плати смачканата броня — кметът ли? Какво си въобразявате вие, ченгетата? Да не мислите, че улиците са ваши? Да знаеш, че ще ми платиш щетите, сестро.
— Сестро ли?
Пийбоди потръпна като чу ледения тон на началничката си и се съжали над бедния човек.
— А сега слушай внимателно, БРАТКО. Първо се отдръпни, иначе ще те арестувам за нападение срещу полицейски служител.
— Ама аз дори с пръст не съм те пипнал.
— Назад! Ръцете върху колата!
— Да му се не види, защо вдига толкова шум заради някаква смачкана броня?
— Ако продължаваш да дрънкаш, ще ти лепна и обвинение за оказване на съпротива.
— Проклетница! — измърмори той. Обърна се, разкрачи се и сложи ръцете си върху покрива на таксито. — Нали е Бъдни вечер. Бъди по-християнски настроена. Да се споразумеем, а?
— Първо ще се научиш на уважение към полицията.
— Госпожо, братовчед ми е ченге в 41 район.
Ив стисна зъби, извади значката си и я тикна под носа му.
— Можеш ли да четеш? Тук пише „лейтенант“, не „сестра“ или „госпожа“. Ако си неграмотен, консултирай се с братовчеда си от 41 полицейски район.
— Казва се Бринкелман — промълви шофьорът. — Сержант Бринкелман.
— Заръчай на сержант Бринкелман да се обади на лейтенант Далас в централното полицейско управление и да обясни защо братовчедът му е тъпанар. Ако обяснението му е задоволително, няма да отнема шофьорската ти книжка и ще забравя, че си попречил на служебен автомобил да се включи във въздушния трафик. Ясно ли е?
— Да, лейтенант.
— Тогава изчезвай.
Човекът послушно седна в таксито и чинно изчака удобен момент да се включи в движението. Ала Ив още не се беше успокоила. Обърна се и размаха пръст пред лицето на сътрудничката си.
— А ти, ако искаш да се возиш с мен, извади бастуна дето си го глътнала.
— Извинете, лейтенант. Не бях забелязала, че съм погълнала толкова неудобна вещ.
— Не се опитвай да правиш саркастични забележки, защото си лишена от чувство за хумор, полицай Пийбоди. Ако не искаш да ми сътрудничиш, поискай да бъдеш преразпределена.
Пийбоди се вцепени от ужас.
— Не желая да ме преразпределят, лейтенант. Нямам нищо против да бъда ваша сътрудничка.
Ив едва се въздържа да не закрещи. Обърна се, разблъска хората около себе си, които й отвърнаха със същото и започнаха да я ругаят, после си запробива път обратно към Пийбоди.
— Ако продължаваш да ми говориш толкова официално, ще те накарам да съжаляваш.
— А пък вие току-що ме заплашихте с уволнение.
— Не съм. Само предложих да не работим заедно.
Пийбоди почувства, че гласът й ще издаде вълнението й, но не искаше да се предаде толкова лесно.
— Все още съм на мнение, че снощи се държахте безобразно с мен по повод отношенията ми с Чарлс Мънроу.
— Вече изрази недоволството си, нали?