Кръстоносен поход по джинси
- Автор: Бекман Tea
- Язык: болгарский
- Переводчик: Василка Ванчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносен поход по джинси». Краткое содержание книги:
— Дайте ни възможност да се оттеглим, господарю. Умолявам ви. Бог ще ви възнагради.
— Мръсна сган е това! — извика вождът на селяните. Измет от север, дето ни я нахлузи на шията императорът. На драго сърце ще им намалим ръста с една глава.
Макар и да не разбра много неща, Долф не се и съмняваше, че мъжът бе настроен зле към детската войска. Той изпъчи гърди. Забрави смирението си на молещ и извика:
— Посегнете тогава върху невинния живот на едни деца! Но ще се удавите в кръвта им, да знаете! Да не говорим какъв позор ще падне върху войската, водила война срещу малки деца, които не могат да се бранят. Хайде, започвайте. Послушайте дявола. Убийте децата и монаха, който е с тях. Убийте ни, де. Цяла Умбрия ще потрепери от това позорно дело.
Марике бе затаила дъх от уплаха. Бялото знаме в ръцете на Фрида трепереше. Вождът на селяните понечи да се хвърли разярен напред, ала стотникът бързо обърна коня си между него и момчето.
— Как се осмеляваш, Рудолф ван Амстелвен! сряза го той.
Но като всички хора през средновековието, военачалникът изпитваше уважение към смелостта. Дори когато тази смелост граничеше с безсрамие.
— Закълни се! — кресна той на тресящото се момче. Закълни се във всичко свято за теб, че молбата да ви пуснем невредими не е военна хитрост.
Долф го разбра. Той извади медальона с образа на Дева Мария изпод дрехите си, целуна го и го вдигна.
— Мария, Божията майка, ми е свидетел, че казвам истината. С Лудовико нямаме нищо общо. Мразим го, както го мразите и вие. Бяхме подмамени в клопка и искаме да излезем от нея.
— Амин — твърдо каза Фрида.
— Амин — промълви Марике. Тя отново вдигна очи и каза едва чуто на развален тоскански: — Сега можем ли да минем? Моля ви…
Може би нейната грация нанесе решителния удар върху юначагата и умолителният поглед в красивите и очи смекчи сърцето му. А може би той наистина отстъпи пред позора, който щеше да легне върху родния му град, когато се разчуеше, че войската на Перуджа се е била срещу деца.
— Давам ви един час — отсече той — Ще заповядам на войниците си да ви пропускат на групи. Но помнете — едно погрешно движение, един хвърлен камък, и няма да гледаме нищо никого. Разбрано? Долф коленичи с благодарност.
— Вие сте благороден човек, генералисимо. Ще се молим на Бог да ви дари с победа. Може ли още една молба?
— Това не е ли достатъчно?
— Да, господарю. Но в замъка на графа имаме трима пленени. Николас, святото пастирче, и две деца с благородническа кръв. Ще пощадите ли живота им, когато завземете замъка? Войнът замря с отворена уста.
— Взели са заложници? Нечестивци… и вие ги изоставяте. Той се взря в момчето с лека следа от пренебрежение. Долф каза:
— Децата вярват, че вие ще освободите тримата невинни пленници, генералисимо.
— Да, да, стига толкова — Мъжът явно бе загубил в последната капка търпение — Хайде, тръгвайте. След един час нападаме.
Долф не чака повече. Той се поклони несръчно и хукна към стана заедно с Фрида и Марике. — Бързо, наредете се по двайсет. Скрийте оръжията под дрехите си. Оставете лъковете и стрелите. Трябва да изглеждаме невъоръжени и беззащитни. Войниците ще ни пропуснат. Хайде!
Долф с облекчение говореше отново на среднонидерландски. Дом Тадеус, Петер, Франк, Берто, Фрида, Труде, Марике, Карл, Марта и останалите нагледвачи и ловци веднага се заеха да събират децата и ги пускаха на групи към обсадниците. Наредените в бойни редици войници се отдръпваха да им сторят път. На Долф му идеше да изкрещи от облекчение. Пускаха ги! Хитрината на Лудовико отиде по дяволите!
Но хиляда и петстотин деца образуват дълга редица. А в замъка междувременно бяха разбрали, че детската войска отказва да се подчини на графа и се изтегля. Живата стена от млада плът, с която Лудовико бе оградил замъка си, се ронеше и сипеше навън. Перуджанци ги пропускаха.
Побеснял от гняв, графът даде своите заповеди. Дъжд от стрели се изсипа върху децата. От стените полетяха към тях клони с горящ катран. Те се разпищяха, забравиха за реда си и се втурнаха в паника към войниците и селяните, които се отдръпнаха още повече, за да им дадат възможност да минат. Скоро от бойния им ред нямаше и следа. В този момент бързо бе спуснат подвижният мост. Петдесетина ездачи изтрополиха по дървената му повърхност, за да използват настаналото объркване. Перуджанският военачалник съзря опасността и гласът му проехтя над местността. Войниците му сключиха редиците си със светкавична бързина и образуваха непробиваем блок. Близо петстотин деца, в чийто ариергард бяха Долф, Марике и Петер, останаха между двете войски и сигурно щяха да бъдат премазани при неизбежния сблъсък.