„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))
- Автор: Секистов В. А.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Т. Банков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))». Краткое содержание книги:
Авторът запознава читателя с нахлуването на немско-фашистките войски в Полша, Норвегия, Дания, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург, разкрива капитулантската роля на буржоазията от тези страни. По-нататък са описани действията на италианските и немските фашисти в Гърция, Югославия и Северна Африка.
В книгата са разкрити задкулисните машинации и антисъветската политика на западните империалисти, които осуетиха откриването на втори фронт в Западна Европа през 1942–1943 г., и истинските причини, които ги подтикнаха да предприемат настъпление срещу хитлеристка Германия през Италия. Авторът, като сравнява действията на англо-американ-ските войски в Средиземноморския басейн и на съветските войски в някои от най-важните операции през Великата отечествена война, изтъква решаващата роля на Съветския съюз във Втората световна война.
Книгата представлява интерес за широк кръг читатели.
По такъв начин контраударът на Ромел от 21 януари 1942 г. завърши с ново поражение за англичаните. Италиано-немските войски без поддръжка на авиацията за 25 дена изминаха 630 км.
Неуспешен опит на италиано-немското командуване да завладее Суецкия канал (27 май — 4 юли 1942 г.)
(Схема 32)
Повече от три месеца продължи затишието при Ел Газала. През това време италиано-немското командуване се готвеше да възобнови настъплението щом като немската авиация бъде отново прехвърлена в Средиземноморския басейн.
През февруари 1942 г. в Средиземноморския басейн се появиха части от 2-и немски въздушен флот, чийто щаб беше преместен в Италия още в края на ноември 1941 г.
На въздушния флот беше поставена задача с удари от въздуха по остров Малта да осигури морските комуникации между Италия и Триполитания. Без това Ромел не можеше да поднови настъплението към Суецкия канал с тези незначителни сили, с които той разполагаше.
Германското върховно командуване планираше ново голямо настъпление на съветско-германския фронт през юни 1942 г. През периода на подготовката за това настъпление то намери възможност да окаже помощ с авиация на немския африкански корпус в Северна Африка. След изпълнението на тази задача то смяташе през юни 1942 г. да прехвърли авиационни части от Средиземноморския басейн на сталинградското направление на съветско-германския фронт.
През февруари — май 1942 г. немскофашистката авиация, базираща се главно на летищата в Сицилия, бомбардираше остров Малта, пристанище Тобрук и контролираше английските комуникации в Средиземно море.
Особено интензивни въздушни нападения над о. Малта се извършиха от 2 април до 10 май 1942 г. През февруари 1942 г. над о. Малта бяха хвърлени около 100 тона бомби, през март — около 2170 тона, а през април — вече около 6728 тона.280
В източната част на Средиземно море англичаните загубиха на 30 март лекия крайцер „Наяд“, на 3 юли — лекия крайцер „Хермион“, на 3 октомври — лекия крайцер „Ковънтри“. Чърчил беше принуден на 16 февруари да заяви, че Средиземно море отново е „закрито и всички наши транспорти трябва да извършват обходен път през нос Добра Надежда“281.
В резултат на честите въздушни нападения над пристанище Тобрук бяха потопени много английски кораби.
На 14 август 1942 г. в Лондон бе съобщено, че в Средиземно море през време на конвоирането към о. Малта на керван от морски съдове с подкрепления са потопени английският самолетоносач „Игл“ и крайцерът „Манчестер“. Самолетоносачът и лекият крайцер „Манчестер“ бяха потопени от немска подводница. Освен това подводницата торпедира английския лек крайцер „Кайро“. Крайцерът потъна. В същото време немската авиация потопи 15 транспорта от кервана от 21 транспорт и само 4 съда успяха да пристигнат в о. Малта.
Положението на английския гарнизон на о. Малта, блокиран от немската авиация от въздуха, беше изключително тежко, тъй като всички съдове с продоволствие, които се изпращаха за о. Малта, бяха потопявани от противника.
В същото време загубите на италианския флот спаднаха от 80% в края на 1941 г. на 4% за петте месеца на 1942 г. Създаде се тежка обстановка за англичаните не само по море, но и по суша.
Британските войски в Киренайка, като заемаха доста отдалечени от египетската граница позиции, не проявяваха активност. Командуването не набелязваше и не разработваше планове за настъпателни действия. То се надяваше, че затишието ще бъде продължително. Атаката на италиано-немските войски на 27 май 1942 г. беше неочаквана за англичаните.
Планът на италиано-немското командуване, което възобновяваше активните бойни действия, се заключаваше в следното (схема 32): да скове противника по фронта с италианските войски, а с три немски дивизии да обходят южния фланг на британските войски и да заемат Бир Хакейм и Сиди Резех. След това с едновременен удар по тила и фронта на 8-а армия да обкръжи и разгроми войските западно от Тобрук и след това под прикритието на авиацията да се придвижи към делтата на Нил, към Суецкия канал.
Обаче Ромел не разполагаше с необходимите сили и средства за осъществяването на този план. Съставът на немския африкански корпус не се измени от пролетта на 1941 г., а подкрепления не се очакваха.
Английското командуване нямаше никакъв план за активни действия. То набелязваше само да задържи атакуващите войски на противника между своите опорни пунктове.
Както и през септември 1940 г. в Киренайка нямаше непрекъсната фронтова линия. Войските на двете страни бяха пръснати и заемаха отделни пунктове за отбрана. Между тях дори нямаше постоянно съприкосновение. Територията, която не принадлежеше нито на едната, нито на другата страна, често се простираше на десетки километри.
280
С. Э. Морисон. Битва за Атлантику, пер. с англ., М., 1956, стр. 202.
281
A. Seversky. Air Power: Key Survival, p. 5.