Загубена любов, последна любов
- Автор: Роджърс Розмари
- Серия: morgan/challenger #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загубена любов, последна любов». Краткое содержание книги:
— Лампата… моля те…
Без да продума, той изгаси лампата и сега, в неочаквано падналия червеникав мрак, Елизабет изтръпнала отгатваше движенията му. Някъде дълбоко в съзнанието й кънтяха въпроси: Какво правя тук с него? Какво иска той от мен? Отново го усети — беше се съблякъл и я притискаше към себе си, а по тялото й полазиха студени тръпки.
— М-м-моля! Не съм… нямам…
Устните му я накараха да замълчи. Сгряваше я с длани, изучавайки тялото й бавно, много бавно и нежно, сякаш искаше да запомни всяко сантиметърче. Тя задъхано започна да се извива под него, правейки опити да се измъкне. Той не биваше да постъпва така. Дори Джарет не си бе позволявал да я докосва толкова интимно. Мъжът целуваше лицето й, ушите, шията и дори гърдите по начин, тласкащ я към немощ и полуда. А може би вече бе полудяла? Със сигурност, щом лежеше така, позволявайки на един непознат да се възползва от слабостта й.
— Моля те, недей! — промълви тя, но мъжът вече бе между бедрата й. Изведнъж младата жена усети тялото си обхванато от пламъци, кожата й бе толкова чувствителна, че дори дъхът му я нараняваше. Дишането й се учести и не след дълго тя простена тихо, изумена от непознатите усещания, които я заливаха. Желанието й да се съпротивлява се изпари.
С Джарет никога не съм се чувствала така! — част от съзнанието й все още бе будно. Изпита вина от това, че лежеше тук, с мъжа, убил съпруга й, но… вече бе отвъд тези мисли.
Тя и Джарет, и двамата съвсем млади, знаеха много добре какво ги очаква. Спомни си първата им нощ — Джарет бе толкова пиян, че заспа и захърка, а тя лежеше до него в новата си нощница, без да смее да помръдне. Единственото, което помнеше от следващата сутрин, когато, събуждайки се, Джарет я откри до себе си, бе изгарящата болка… Елизабет бе хапала устни, за да не крещи. Когато всичко свърши, й остана само срамът и унижението при вида на кървавите петна по чаршафите. Бе ги изпрала, търкайки отчаяно, така че дланите й едва не се разкървавиха. Оттогава насетне Джарет се хвърляше върху й един-два пъти седмично, вдигаше нощницата й и мрънкаше смутено, докато припряно и набързо я обладаваше. Помнеше звука от дишането му — тежко и на пресекулки, — докато тя трябваше да се насилва да лежи под него, очаквайки го да свърши и се претърколи встрани, захърквайки почти моментално. Тогава изпълзяваше тихо от леглото, за да се измие и да се върне в леглото, лягайки възможно най-далече от него. Това бе онази част от съвместния им живот, която не можеше да сподели с никого.
Майчините й смутени подмятания за „съпружески задължения“ и „някои неща, които искал мъжът“ не я бяха подготвили за отвращението и чувството за скверност, изпитвани всеки път, когато това се случеше. Безмълвното съвкупяване винаги й бе напомняло за онова, при домашните животни. Но сега този непознат, който също не бе продумал, й показваше колко различно можеше да бъде всичко.
Любеше я по непознат за нея начин — с ръце, устни, със силното си мъжко тяло, предизвикващо у нея усещания, за които не бе подозирала, че съществуват.
Някакво диво, напиращо в корема й пулсиране се разливаше все повече и повече, карайки я да се извие като лък и да отметне глава назад.
— Толкова си хубава, Бет… — чу гласа му.
Останала без дъх, тя се раздвижи, за да прилепи всяка частица от тялото си към неговото. Не бе останала и следа от срам или страх — единствено копнеж да го усеща дълбоко в себе си. Сякаш по собствена воля, тялото й бе започнало да се движи, опитвайки се да поддържа неговия ритъм — издигаше се и потъваше, докато във вътрешността й не се изля огнена река, сякаш слънчева светлина след буря и дъжд след суша.
Той като че ли усещаше онези стаени и потискани в нея усещания, които търсеха излаз. Знаеше кога трябва да бъде нежен и кога — настоятелен почти до грубост. Времето бе спряло, съществуваха само движенията и сетивата.
През нощта огънят догоря и изгасна, но не й топлината на тялото му. Младата жена лежеше сгушена в обятията му, притисната до него със залепено за рамото му лице. Не смееше да помръдне. Мислите й бяха замъглени и объркани. Тя, Елизабет Кади, току-що бе блудствала с мъж, когото едва познаваше, но това не я караше да изпитва срам и унижение. Ни най-малко. Чувстваше се изтощена и… най-сетне в мир със себе си. Свободна!