10⁻⁹ (Нано)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «10⁻⁹ (Нано)». Краткое содержание книги:
Последното изпитание е изпитание чрез изобилие. Изпитание чрез материално неограничена свобода. Изпитание — или изкушение? — е отмяната на смъртта като нещо задължително за всяко живо същество.
Хората вече не могат да останат същите, каквито са били преди.
Снагата на Лидия вече прилича на капка, но трансформацията продължава, профилите на обтекаемото тяло се съобразяват със съпротивлението на средата. Те са едни при малки скорости, а други — при свръхзвукови.
Зората блести жизнерадостно, денят започва със златна сутрин. Оптичните сензори на Лидия сканират околностите. Направила е вярно предположение — докъдето се простира погледът й, навсякъде е пустиня. Коранът е написан в пустинята. Значи такава трябва да е земята на правоверните. Украсена с гъсти нанизи от богати оазиси. В средата на заетите с разточителна растителност площи стърчат белоснежни километрични минарета. Те се въртят около оста си като знаменитата динамична кула в Дубай, сегмент по сегмент, етаж по етаж, предизвиквайки възхищение у всеки съзрял ги. И май откъм тях се носи призив за молитва…
Тя отново насочва вниманието си към себе си. Оформя чисто ракетни двигатели, които да погълнат пропулсора и правотоковия двигател, когато станат ненужни.
Барометрична височина — 7500 метра. Не е безопасно да проверява с радар-висотомер. А и не е важно. Скорост — 200 метра в секунда. Време е. Ракетните бустери се запалват и рязко тласкат нагоре.
Облаци. Облаци? Подстратосферна асемблерна аеросуспензия. Некадърно програмирана. Къса се, поглъща се от правотоковия РД, наномашините се топят и излитат през дюзите, увеличавайки импулса на жената-ракета.
Следват хоризонталните завеси. Те й правят път. Логично — подфункцията им, освен да маскират лежащите под тях територии, е да спират навлизащи откъм космоса обекти, но не и да спират стартиращи ракети, особено ако в тях няма радиоактивни вещества и други признаци за боен ядрен заряд.
Въздухът вече е отчайващо разреден, правотоковият двигател затваря тръбата, съединява се с горивната камера на водородно-кислородния бустер, засилва тягата. Горят последните запаси кислород и водород.
Звукът от гръмотевичното й издигане се променя, заглъхва. Скоростта расте. И изведнъж — дълбока, кънтяща тишина. Самата идея за тишина. Прастаро и вечно безмълвие. Ала щом превключи слуховите си анализатори към радиодиапазона, картината се промени — от шумоленето на реликтовото лъчение до далечните гръмотевици на избухващи звезди, шушненето на облаци йонизиран и неутрален газ, човешки сигнали, пращенето на термоядрения пожар, наречен Слънце…
Вече съм в космоса. Огледа се.
И съзря устремена насреща си каменна лавина.
— Не уважиха молбата за обжалване, господин Атанасов. Съжалявам.
Атанас дори не си даде труда да се обърне. Лежеше на „нара“ с лице към стената и я човъркаше безрезултатно с пръст. В началото, когато безжизненият глас на кибернетичния надзирател обяви, че има посетител, затворникът трепна. Но последва уточнение, че е „пристигнал“ служебният адвокат Гюнтер Фогел.
— Направих всичко по силите си, господин Атанасов — каза смутено защитникът.
— Не се съмнявам в това.
Тонът на адвоката като че ли бе искрен. Младежът — (на каква ли ДЕЙСТВИТЕЛНА възраст е всъщност тази птица Фогел, ха-ха?) — изглежда беше не на шега огорчен. Въпросът дали от това, че не е блеснал с уменията си, или от умерена съпричастност със съдбата на осъдения, оставаше открит.
— В края на деня присъдата ще бъде изпълнена.
— Безсрочна стаза — каза Атанас, вслушвайки се как звучи от собствената му уста.
— Същата присъда като на съучастника ви Адам Шкловски и неговите помагачи. Адвокатите му успяха да отменят решението за частично мозъчно форматиране на втора инстанция. Обаче прокурорът протестира и сега делото се разглежда от Върховния наказателен съд.
— Защо ми съобщаваш това?
— Сметнах, че може да ви интересува. Все пак заради него сте в това положение.
— Нима?
— Убеден съм. Можехте да постъпите както ви посъветвах и да признаете, че сте били подведен от този човек. Следствието го доказа.
„Удивително е как дори в тези нановремена стават съдебни грешки“ — мрачно се подсмихна Атанас. Поинтересува се равнодушно:
— Мислиш ли, че щях да постъпя етично?
Удивлението пролича в гласа на Фогел:
— Не ви разбирам… Шкловски ви е подтикнал към незаконни деяния.
— Решението си е било мое. Нима е етично да предам някого, който се е опитвал да ми помогне? Справедливо ли е?
— Пак нещо не разбирам. Каква етика? Каква справедливост, след като е налице нарушение на закона!
— Законите всякога ли са справедливи?
— Демагогия! — изсумтя възмутено Фогел.