Добрият

Този мъж с голямата, хубава глава и нежно сърце беше награден с Почетния медал на Конгреса.

Тя прочете грамотата веднъж, разтреперана от възторг. После още веднъж, през сълзи, и още веднъж.

Когато Пит реши, че тя няма нужда повече да бъде сама, се приближи, седна на края на бюрото и я хвана за ръката.

— Божичко, Пит, божичко.

— Аз бях член на взвода, който беше в склада, когато той се появи с осемте войници.

— Когато възмъжахте заедно.

— По-късно довечера ще дойде на вечеря Лиам Руни, който беше един от войниците, доведени от Тим. Жената на Лиам, Мишел, беше пилотът на сваления хеликоптер. Спомняш ли си пасажа в грамотата, където се говори как е повел войниците и екипажа на хеликоптера въпреки ожесточената стрелба?

Тя кимна.

— Това, което е пропуснато, е, че той първо е сложил турникет на ръката на Мишел. И докато е водил войниците под ожесточената стрелба, едновременно е прикривал Мишел и почти я е носил.

Известно време тя не можеше да говори, но после каза:

— Всеки идиот от единия край на Америка до другия знае коя е Парис Хилтън, но колко души знаят неговото име?

— Един на петдесет хиляди? — каза на посоки Пит. — Но той и не желае да бъде другояче. Той е в една много малка група от хора, Линда. Познавам няколко други от наградените с този медал. Те се различават по много неща и са на различни възрасти, някои са чак от времето на Втората световна война. Ала в някои отношения те всички си приличат. Нещото, и това наистина е много впечатляващо, нещото, което никой от тях не прави никога, е да говори за това, което са извършили в миналото. И ако ги натиснеш, виждаш, че се притесняват, когато ги мислят за герои. Не знам дали те са родени с тази скромност, или са я придобили благодарение на преживяното, но знам, че аз никога няма да я имам.