Смърт и малко любов
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #7
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-992-4
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Смърт и малко любов». Краткое содержание книги:
Но само една малка грешна стъпка от страна на убиеца вече дава в ръцете на професионалиста Каменская ключа към разплитане на потресаващата драма.
Селуянов получаваше отвсякъде подобни отговори. Нещата постепенно идваха по местата си. Разбра се, че когато на местопроизшествието е пристигнала оперативната група, Антон не е бил претърсен. Когато си имаш работа с тълпа от петдесетина души, всеки от които може да се окаже убиец, и през ум не ти минава да проверяваш чантите и джобовете на човек, който ти помага, и то по молба на Каменская. А пък Шевцов е носел няколко големи сака с фотоапарати…
Докато Селуянов събираше сведения в отделенията на гражданския регистър, Юрий Коротков седеше в кабинета на един отговорен кадър от медицинското управление, който бе заел тази длъжност сравнително наскоро, а преди това дълги години бе възглавявал военномедицинската комисия. По молба на Коротков специалистът нареди да му донесат архивните материали за прегледа на Антон Шевцов от медицинската комисия.
— Да, било му е отказано — установи той, прелиствайки прошнурованите в папката документи. — Има исхемична болест на сърцето и зле лекувана черепно-мозъчна травма.
— Нима това е достатъчно основание, за да му бъде отказано да работи в МВР? — учуди се Коротков. — Доколкото знам, в казармата са го взели със същите болести.
— Е, няма място за сравнение — язвително се усмихна лекарят. — В казармата вземат, дето се вика, и куцо и сакато, дори олигофрени призовават. Там им трябва бройка, а при нас подходът е друг, ние подбираме служители не за две, а за двайсет години напред. Военните медицински комисии не обръщат много внимание на здравето; щом момчето няма оплаквания, значи е здраво, лекарите няма да се захванат специално да му търсят болестите. В края на краищата в казармата те могат да бъдат полезни в строителен батальон, там не се иска голям интелект, достатъчно е да имат здрави ръце и крака. В милицията работата е друга, нали знаете, няма защо аз да ви обяснявам.
— А какво му е все пак на Шевцов? Защо да не може да работи в милицията с последствия от черепно-мозъчна травма?
— Въпросът не е в самата травма, а че след нея Шевцов е показал шизофреноподобна симптоматика. В момента на изследването е бил напълно адекватен, но прогнозата е била крайно неблагоприятна.
— Това казано ли му е?
— Не, разбира се, че не. Ние никога не казваме такива неща. Ако беше отишъл при лекар психиатър с оплакване от нас, лекарят е щял да се постарае да му помогне и да му обясни какви са проблемите му. А на хората, преглеждани от медицинската комисия, казваме причината за отказа само в случай че болестта се поддава на лечение и след оздравяването човекът се допуска повторно да мине през комисията. Например отказваме да приемаме на работа жени с ерозия на матката, но това се лекува елементарно за месец — казваме им това и ги допускаме на комисия след излекуването. Ако обаче става дума за психопатология — не, ще прощавате. А вие защо се интересувате от Шевцов? Някоя беля ли е направил?
— Направи. Вашата прогноза май се потвърди.
— Жалко… — въздъхна лекарят.
— Защо? Нали това означава, че като специалист сте се оказали прав.
— Защото погледнете какви са показателите му за интелектуално развитие. — Лекарят обърна към него папката, като я отвори на съответния лист. — Мозъкът му е блестящ, жалко, че такъв човешки материал е отишъл на вятъра. Защото аз си го спомням този ваш Шевцов, тогава цялата комисия много го хареса — контактен, дружелюбен, усмихнат. Прекрасно момче! Лошото е, че болестта се е проявила…
Въпросът дали Шевцов има оръжие вкъщи оставаше открит, затова планираха задържането му особено внимателно, като имаха предвид нездравата му психика и непредсказуемостта на постъпките му. Оперативните работници, които отидоха при блока, където живееше фотографът, бяха петима. Те внимателно огледаха мястото, възможните пътища, по които Шевцов би могъл да им избяга, обсъдиха и начините, по които можеха да проникнат в жилището му. Внезапно един от тях — лейтенант Корчагин — видя буквално на десет метра от себе си позната физиономия. Беше Сергей Артюхин, когото бяха задържали преди две седмици и който преди няколко дни бе обявен за издирване, тъй като бе избягал след внасянето на гаранция.
Корчагин не се и замисли. Смяташе за въпрос на чест да хване този Артюхин, който никак не му бе харесал още при първото задържане. Преди две седмици го бяха пипнали в някакъв мръсен бардак, едва го откъснаха от една мадама — беше дрогиран и бясно се съпротивляваше. И най-важното: лейтенантът бе честолюбив и искаше да получи предсрочно трета звездичка. Забравил, че в момента провежда скрита рекогносцировка, преструвайки се на размотаващ се наоколо студент, Корчагин извади пистолета си и за миг се озова при Артюхин.