Дъщерите на Рим
- Автор: Куин Кейт, Куинн Кейт
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Моята библиотека (http://chitanka.info)
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Дъщерите на Рим». Краткое содержание книги:
— О, какви красавци! — възкликна одобрително Вителий и спря пред Анемоите.
Вече ги бяха разпрегнали и ги разчесваха. Розови листенца все още осейваха тук-там гривите им, но доволните коняри ги бяха оставили нарочно.
— От къде са?
— От конюшните на Лин ап Карадок.
Диана издекламира потеклото на всеки кон, влачейки ведро с вода за Еврус. Конете вече се бяха охладили и нямаше опасност да се сгърчат в спазми, ако се напият. Еврус пресуши цялото ведро на няколко глътки. Диана се засмя и напълни ново — за Нот, който потърка муцуна в рамото й, след като се напи.
— Да… Харесват ми — Вителий прокара ръка по врата на Зефир.
Всички коне харесваха Вителий; дори злонравният Борей вреше муцуна в грубите длани на императора. Зад гърба на Вителий германците му се хилеха самодоволно и се обзалагаха, а сенаторите пристъпваха предпазливо от крак на крак, преструвайки се, че нямат нищо против да поизцапат сандалите си с конски тор.
— Да видим какво могат с истински колесничар, а? Не че ти не кара прилично днес, момиче, но знаеш, че донякъде и късметът ти помогна.
— О, знам, знам — усмихна се широко Диана.
— Добре. — Вителий се обърна към Ксеркс, който сияеше до разпрегнатата колесница, стиснал чаша вино. — Погрижи се да предадат конете на Синята фракция.
— Какво?
Диана се извърна, размахала щастливо в разранената си ръка ведрото, което Борей току-що беше изпразнил.
— Нямам търпение да видя как ще работят за Дерик! — възкликна доволно императорът и перна толкова силно брадичката на Диана, че главата й отскочи назад. — Добре се състезава, момиче. Странна птица си ти!
Той се разкикоти и докато се отдалечаваше, в очите му проблесна жестока искрица. Антуражът му го последва, а зад него на ледени вълнички се възцари тишина. Конярите се споглеждаха колебливо, стиснали винени чаши; Ксеркс изглеждаше окаменял. Скръстил ръце, Дерик стоеше облегнат на стената на конюшнята и се подсмихваше доволно. Само конете се движеха, пиейки жадно.
Най-после Ксеркс проговори.
— Стефанус! — извика той на един от конярите през устни, които едва помръдваха. — Отведи конете в конюшнята на Сините.
— Не! — Диана застана пред Борей. — Не бива… те са наши…
— Императорът може да прави каквото си поиска — нахвърли й се Ксеркс, оголил зъби. — И ако не бяхте се намесили, мадам…
Гласът му обаче замря. Слухът някак си вече бе достигнал до Сините; широко усмихнат, директорът на фракцията им се клатушкаше към тях да се увери лично.
— Е — просия той и прокара длан по хълбока на Борей.
Някой — не разбра кой — впи пръсти в лакътя й, преди да успее да скочи напред и да се опита да го убие.
„Сините! Сините!“
Дерик впи очи в палмовата клонка на Диана и избухна в смях.
„Сините.“
Диана проследи вцепенена как един по един намятат със сини чулове нейните ветрове и ги отвеждат.
Не помнеше как стигна до имението на Лин. Сигурно с носилка под наем или с каруца, или бе тичала по целия път. Просто се озова на хълма. Препъваше се нагоре и цялото й тяло трепереше. Изранените й пръсти туптяха, кръстът й се беше превърнал в колан от болка от заплетените поводи, краката й едва помръдваха, но тя усещаше само вледененото място някъде дълбоко в нея.
Лин излизаше от конюшните, понесъл скъсан оглавник, и разплиташе оплела се юзда, когато я видя. Спря.
— Мадам?
Диана застина, разтреперана като лист. Осъзна, че още стиска палмовата клонка.
— Мадам? — Лин пристъпи напред и тя се олюля към широките му гърди.
— Конете ми — прошепна, долепила устни към грубата му туника и вледененото място ненадейно се разтопи. — Взеха конете ми!
— Взеха ми всичко — каза Лин.
Изправен като колона, той придържаше Диана, най-после избухнала в плач.
Глава осемнайсета
— Вярно ли е, че конете отлепили копита от земята и прелетели последната обиколка?
— Не — усмихна се Корнелия. — Е, не съвсем. Почти. Разбирам откъде е тръгнал този слух — бяха четвърт обиколка напред, когато прекосиха финала. Нов рекорд на Циркус Максимус.
— Иска ми се да го бях видял — призна завистливо Друсус, поглеждайки към Корнелия, облегнала глава върху рамото му, и се усмихна. — Вярно ли е, че братовчедка ти блестяла като истинско сребро, когато слязла от колесницата.
— Като сребро? Как изобщо…