Тъмна е луната

Мендарк се трогваше трудно, но избърса сълза от бузата си. Който и да е бил Гилиас, не бе получил своя подарък. След като Ялкара бе отворила портал, нейната закрила мигновено беше затворила Хависард за три века. Това писмо беше вече без значение, освен като историческа дреболия, която показваше и човешкото у нея. На Лиан щеше да му е интересно. Мендарк се вгледа в пръстена. Въпреки изяществото му не откри в предмета особена сила. Нави писмото, наниза пръстена на него и ги пъхна в раницата си.

Тръгна натам, откъдето бе дошъл, и пак попадна на следите. След часове, в които светликът все повече гаснеше, той се озова пред библиотеката. И това ли беше илюзия, за да се обърка в лабиринта, очертан от стъпките на онази жена? Не, ето ги, едва личаха. Отведоха го в друга оскъдно обзаведена спалня, а мозъкът му напразно се изтощаваше от усилието да открие някакъв смисъл в това бродене.

Следите се връщаха в библиотеката, после едните стъпки се отклоняваха към стая с изкъртена мазилка и изваден камък от отсрещната стена. Мендарк порови в дупката и усети боцкане, което изчезна след секунда.

В гърлото му се надигна жлъч. Идеше му да разбие стените, да събори кулите на Хависард и да гледа как се сгромолясват. Златото го нямаше. То беше в ръцете на жената. Ех, да бе дошъл първо тук! Само да не бе лежал безпомощен в подземието цял ден. Толкова път, за да му отнемат златото накрая.

От тюхкане нямаше полза, сега се срамуваше от фантазиите си за величие. Нямаше защо да стои тук. Унилият Мендарк извади черния опал и седемте пръстена, сложи ги на подходящо място и се опита да ги задейства. Кристалът беше напълно бездеен. И седемте части на наниза представляваха само мъртъв метал. Умът му не си представяше дори как да ги сглоби, камо ли да намери единственото съчетание, с което да излезе оттук. Мендарк пропиля още няколко часа, преди да проумее, че няма надежда. Или щеше да намери друг изход, или му предстоеше да умре от глад.

Тръшна се уморено, бръкна в раницата и угаси светлика, за да го запази по-дълго. Сдъвка малко сух хляб и толкова мазно сирене, че бе започнало да протича. Преглътна всичко с блудкава вода, опря глава на раницата и заспа.