Синът на вдовицата
- Автор: Алтънйелеклиоглу Джейхан
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Сиела“
- ISBN: 978-954-28-1557-0
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Синът на вдовицата». Краткое содержание книги:
Екшън, интриги, мистерии и любов се преплитат в спиращо дъха приключение!
Политик, който държи в ръцете си съдбините на страната.
Историк, разгадаващ хилядолетна тайна.
Обикновен човек, убит от най-добрия си приятел.
Загадъчно погребение в Тешвикийе.
Любов в Малта…
Изпълнено с тайни приключение от Истанбул до София, от Лондон до Йерусалим.
Скорпион, който не пропуска целта.
Сега се гледаха като двама диви каубои, готови да се хванат за пистолетите. Само че единият носеше узи на кръста. А другият нямаше и джобно ножче.
Пускайки искри, виолетовите очи го наблюдаваха още известно време. После по лицето ѝ отново се появи изразът на непослушното момиченце.
— Шегувам се — засмя се Гардения. — Откъде, за Бога, ви хрумна за отровата?
— Защо искаш да изляза от кухнята?
— Защото — обърна се пак към печката капитан Нериса — съм принудена да си направя място, което да не виждате.
— Какво?
— Моля ви — каза момичето този път по-скоро обидено, отколкото умоляващо. А очите ѝ бяха толкова искрени.
Върна се в хола. Откачам, помисли си. Преживяното, безсънието и умората ми се отразяват. Страховете отварят пред мозъка вратите към подозрението и съмненията. Защо ще искат да ме убият?
Погледна екрана. Новините за смъртта му продължаваха. Изведнъж сърцето му се сви. Появиха се снимки на Жале и дъщеря му. После на тримата заедно. Няколко снимки, останали от щастливите им дни. Сигурно бяха ги получили от министерството. Че откъде другаде? Разказваха за трагедията със сълзливи изрази. Буца заседна в гърлото му. После на екрана се показа непозната жена. Заразказва колко добър човек бил Волкан и колко щастливо си живеели с жена му и дъщеря му.
За малко да полудее. Не я познаваше. Никога не я беше виждал. Но на екрана под името ѝ пишеше „бивша съседка на загиналия посланик“.
— Каква съседка — изкрещя. — Аз не познавам тази жена!
— Казахте ли нещо? Ей сега идвам.
Гардения влезе с поднос в ръце. Под мишница носеше нещо като чанта.
Остави подноса на масата. Протегна му малката чантичка.
— Това е ваше.
— Какво е то?
— Новите ви документи за самоличност.
Дръпна ципа. Извади синя карта в пластмасова обвивка. Отгоре стоеше снимката му.
Гьокхан Карайел.
— Харесва ли ви новото име?
Всичко беше както трябва, чак до ЕГН-то.
— Още при първата проверка ще се установи, че е фалшива заради ЕГН-то.
— Не мисля така, господине. В регистъра на населението съществува Гьокхан Карайел. Всичките му данни са истински. До снощи в двайсет и един и трийсет и седем нямаше такъв, но вече е там. Разбрахте ли ме?
Населението на Турция беше намаляло с един при смъртта му и отново се беше увеличило с един при раждането на Гьокхан Карайел. Единствената разлика беше, че Карайел се е родил на четирийсет и една години.
— Трябва да наизустите данните от картата. Роден сте в Анталия. Баща ви се казва Джемал. Майка ви — Айше. Кръвната ви група е В положителна.
Кимна.
— Какво работя?
— Търговия. В чантата има всичко необходимо. Две банкови карти. Карта от Търговската палата, паспорт и шофьорска книжка. И известно количество пари в брой, ако не се лъжа.
За всичко беше помислено, точно като за него.
— С каква търговия се занимавам? След като съм от Анталия, може би имам хотел или нещо подобно?
— Не. В текстила. Конфекция.
Отровната атмосфера, появила се преди малко в кухнята, беше изчезнала. Волкан Демиркан беше умрял по документи и се беше родил Гьокхан Карайел. Вече беше ясно как ще живее.
— Схванах — ухили се. — Поне да беше дамско облекло.
Гардения също се усмихна.
— Точно така. Дори бельо.
Обърна новата си карта. Не се сдържа да не се засмее, като видя датата на издаване. Пишеше „подновена“.
— Не могат да я издадат при раждане, я. На четирийсет и една годишно бебе — и прихна.
Погледна към екрана и усмивката му замръзна.
Корай Булут! Това е Корай Булут!
Грабна дистанционното и усили звука.
— Уважаеми зрители, намереният убит в дома си преди три дни известен изследовател, специалист по международни отношения Корай Булут ще бъде погребан днес. Церемонията ще се…
Убит!
Гардения каза нещо, но Волкан не я чу.
Две други думи го изгориха отвътре.
— Известният изследовател е открит в дома си с прерязано гърло…
Прерязано гърло! По дяволите, прерязано е гърлото на Корай! Как беше възможно това?
— За престъплението на полицията е съобщил след зов за помощ от Корай по телефона отишлият на местопрестъплението известен сърдечен хирург Сарп Кая. Разследването на полицията продължава…
— Какво става, господине?
— Шшшшшт!
Милиони въпроси нахлуха в ума му. Кой беше убил Корай, при това така зверски? Защо?
Не можеше да откъсне поглед от екрана. Корай се усмихваше с бликащите си от ум очи иззад очилата. Вероятно изображението сега беше от дома му. От жилищния квартал.