Границите на позволеното
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Границите на позволеното». Краткое содержание книги:
Карен нямаше никакво намерение да сяда където и да било в тази стая. Облегна се с рамо на стената и кръстоса крака. Джейсън не беше толкова придирчив, избра една от табуретките и извади бележника си.
- Значи - поде Карен, - вие помните Джанет?
- Да. Симпатично момиче. Винаги поздравяваше. Е, най-малкото докато не тръгна с онзи ирландски терорист, с когото накрая замина. На него не му беше приятно тя да разговаря с такива като мен.
- Имате предвид Кевин О’Тул?
Андерсън се закиска.
- Така, така, голям чеп беше*, можете да ми вярвате.
* toole (англ. жарг.) — пенис - Б. пр.
Карен реши да не оспорва оценката му за 0’Тул.
- Тук ли живеехте, когато Джанет роди?
- Да, ама бебето не беше на 0’Тул. Тя роди няколко години преди той да се появи на сцената - Андерсън извади от джоба си пакет цигари и запали една с евтина пластмасова запалка. Карен отбеляза, че текстът с предупреждението на пакета не беше на английски. Познала беше за контрабандните цигари.
- А знаете ли кой е бащата? — тя зададе въпроса небрежно, сякаш това нямаше значение за нея.
- Тя ходеше с някакъв военен. Видях го в униформа няколко пъти. Трябва да е било негово, защото не съм я виждал с друг.
- Знаете ли името му?
Той изсумтя.
- Не ни е запознавала.
- А след това виждаше ли се с много мъже?
Той поклати глава.
- Мисля, че не. Разбрах, че дала детето за осиновяване, а после мина доста време, преди да я видя с друг мъж.
- Значи според вас онзи военен от армията несъмнено е баща на детето?
Андерсън дръпна силно от цигарата и издиша облак дим.
Така съм чувал. Тук няма тайни - той се захили. - Освен пред такива като вас. Но хората казваха, че той й направил дете, а после си плюл на петите. Та какво е направил той?
- Нямаме право да ви кажем - Карен се оттласна от стената. - Защо питате? Да не би навремето да е имало нещо около него, за което не искате да ни разкажете?
Андерсън поклати глава.
- Аз съм като Мануел от „Фолти Тауърс“ - нищо не знам.
Това, каза си Карен, звучеше най-убедително от всичко, казано от Андерсън.
- В такъв случай, господин Андерсън, няма да отнемаме повече от времето ви - и тя кимна леко на Джейсън, за да му подскаже, че е време да си тръгват.
- Това ли е всичко? - след като ги пусна да влязат с нежелание, сега той явно се дразнеше, че няма да му задават повече въпроси.
- Това е всичко - тя тръгна към вратата, Джейсън я последва. - Не е необходимо да ни изпращате.
Докато чакаха асансьора, Джейсън въздъхна тежко.
- Какво има? - попита Карен.
- Знаете ли, като видя такива хора, тръпки ме побиват. Животът му е съсипан. Как става така, че човек да изпадне до такова положение?
- Малко възможности и лоши избори.
Джейсън въздъхна отново.
- Просто понякога се замислям, че тези хора навремето са били деца. Тичали са из парка, играли са футбол. Искали са от тях да излезе нещо. Никой не мечтае да стане като онзи човек там. Никой не си поставя такава цел в живота. А непрекъснато се натъкваме на хора, които са се съсипали окончателно.
Това вероятно беше най-задълбоченото изявление, което Джейсън бе правил някога.
- Знам - отвърна Карен. - Ако се замисляш прекалено много над тези неща, сутрин няма да имаш сили да станеш от леглото. Така, както аз виждам нещата, ние сме имали късмет. И ако не можем да помогнем на всички, можем да се опитаме да подобрим поне малко нещата за някои хора.
- Сигурно е така - каза той, влизайки след нея в асансьора.
- А сега разполагаме с име и можем да бъдем относително уверени, че Дарън Форман е човекът, когото търсим. Така че е време да тръгнем по следите му.
Карен се обади във военния архив веднага след като се върнаха в офиса. Винаги беше по-лесно да се обадиш от стационарен телефон, за да върнат повикването през централата и така да могат да се уверят, че тя наистина е служител на полицията. Докато чакаше, мобилният й телефон зажужа - пристигна есемес от Джорсал.
„Шип Ин“ в Лаймкилнс. Запазила съм маса за вечерта. Ти плащаш вечерята.“
Устата на Карен се напълни със слюнка при спомена за треската с пържени картофи, която сервираха в „Шип Ин“. Това беше нещо, което можеше да очаква за времето, когато останките от деня щяха бавно да се стапят.
В слушалката се чу пукот и някой заговори.
- Главен инспектор Пири? Струва ми се, че намерих това, което ви трябва. Дарън Форман е постъпил в Полка на кралските планинци през 1987 година. Бил е шестнайсетгодишен и по времето, когато е постъпил в полка, живеел в Глазгоу. Бил е кашик...
- Моля?
- Пехотинец. Патрулирал, имал задължения на постови, охранявал конвои. Общо взето, правел е това, за което се сещат повечето хора, когато видят войник. Те са момчетата на фронтовата линия, които отнасят куршумите - каза събеседникът й с такъв тон, сякаш това донякъде го забавляваше. - Еквивалентът на патрулен полицай, бих казал. Изглежда, че се е справял добре със задълженията си. За по-малко от три години бил повишен до чин ефрейтор първи клас, на шестата година става ефрейтор втори клас, а след единайсет години служба - сержант. След петнайсет години служба се уволнява с този чин - през 2002 година. Успял да се измъкне от втората война в Залива.