Пет мили
- Автор: Сен-Жермен Лили
- Серия: Джипси Брадърс #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Остросюжетные любовные романы
Электронная книга - «Пет мили». Краткое содержание книги:
Живот за живот.
Седем живота за изплащането на един безкраен списък с грехове.
Хората може и да се чудеха защо го правех. Дали защото желанието ми за мъст бе породено от някоя благородна кауза, или защото се опитвах да предпазя и други да страдат от ръцете на Дорнан и синовете му.
Но не, не бях някоя безкористна защитничка.
Правех го за себе си. Правех го, защото исках.
Правех го, защото единственото, което желаех, бе да заспивам вечер, без да виждам лицата им.
Това беше съдбата, която заслужаваха. Изкуплението за престъпленията им.
Време бе да отстраня братята веднъж завинаги.
— Защо, по дяволите, синът ми би си взел кокаин от друг доставчик? Взимаме директно от един дилър и досега стоката винаги е била чиста.
Свих рамене.
— Мисля, че имаше проблем. И то голям. Винаги беше напрегнат, нали?
Дорнан се намуси и погледна към Джейс и останалите братя.
— Момчета?
Дони стисна рамото ми почти до счупване, карайки ме да се превивам от болка.
— Нямаше проблем — каза насмешливо.
Дорнан издърпа оръжието от колана си и насочи дулото към челото ми.
— Каза ми от кой го е взел — казах отчаяно.
Дорнан присви рамене сякаш казваше: „Така ли? И от кой?“. Приведе се напред и аз заговорих толкова силно, че да ме чуе само той.
— Каза, че Рикардо му я е дал като проба. Каза, че ако наистина била хубава, щял да те навие да смениш главният си доставчик.
В очите му проблесна разпознаване и още нещо далеч по-опасно. Дори да знаех, че е физически невъзможно, можех да се закълна, че в ирисите му заблестяха оранжеви пламъци, преди отново да станат черни.
— Пълни глупости — каза Джаз високо зад мен. Подскочих. Въпреки че бях шептяла, явно е бил наблизо, за да ме чуе. — Никога не би въртял търговия с колумбийците — каза презрително Джаз. — Знае за миналото.
— Това е всичко, което каза — просъсках, наблюдавайки Дорнан отблизо. — Заклевам се.
Той премахна оръжието от слепоочието ми и го потупа по крака си, прехапвайки устна. Хвърлих бърз поглед към Джейс, който видимо се беше успокоил, когато оръжието беше далеч от главата ми. Ако в момента в мен не се взираха цял куп байкъри, щях да се усмихна.
— Застреляйте ги и двете — каза Дорнан, посочвайки небрежно към момичетата.
— Чакай! — Джейс протегна ръката си напред, избута баща си настрани и започна да му говори оживено. Джаз и Дони чакаха търпеливо с пистолети, прицелени към момичетата, докато те ревяха и покриваха главите си с ръце.
Сякаш това щеше да спре куршумите.
Дорнан и Джейс говориха още няколко минути, преди Дорнан да се върне при нас.
— Освободете ги — каза и посочи към момичетата.
— Какво? — изрева Джаз.
— Чухте ме — повтори Дорнан със смъртоносно спокоен глас. Твърде спокоен. — Освободете ги. Веднага.
Дони се намръщи, но натика оръжието в джоба си и хващайки двете момичета за раменете, ги издърпа на крака. Докато подминаваха набързо покрай Дорнан, той прочисти гърлото си съзнателно, карайки Дони да спре момичетата на място.
— Моля те, не ни застрелвай — изскимтя блондинката, отпускайки глава.
Дорнан постави ръцете си от двете страни на главата й и я повдигна нагоре, за да го погледне в ужасяващите очи.
— Ако кажете на някой, че сте били тук, ще ви открия и изкормя като шибани риби, ясен ли съм?
Тя закима трескаво, а дългата й руса коса се спусна пред очите й.
— Не те чух? — каза Дорнан, като прокара пръсти през косата й и дръпна рязко.
— Да — изпъшка момичето. — Обещавам, че няма да кажем и дума.
Погледна към брюнетката в очакване и повдигна вежди.
— Никога няма да кажем — закима тя бързо. — Заклевам се в живота си.
Той се усмихна и пъхна цигарата отново между зъбите си. Посочи на Джаз и Дони с палец към вратата.
— Изхвърлете ги отвъд портата. Не искам никой да тършува из шибания ми клуб.
Братята избутаха момичетата към вратата и поеха по стълбището, където бързо изчезнаха от поглед.
Оставяйки мен, Дорнан и Джейс на покрива.
Възхитително.
Дорнан върна погледа си върху мен.
— Рикардо, а? — каза, присвивайки очите си.
Кимнах бавно.
— Да.
Потърка брадичка замислено със свободната си ръка.
— А, Джейс, ти смяташ, че колумбийците имат нещо общо с убийството на Чад?
Джейс изглеждаше бесен.
— Говориш за това пред нея?
Той присви рамене небрежно, като пусна фаса си на земята и го размаза върху бетона с петата на ботуша си.
— Сами знае какво се случва с момичетата, които не слушат — отвърна зловещо той.
Размърдах се неудобно на мястото си, чудейки се дали вече можех да стана.
— Какво се случва с момичетата, които не слушат? — попита Джейс баща си, а очите му продължаваха да се взират в моите.
Дорнан просто се засмя.