Дракула — Немъртвият

Влезе в кухнята и завари Анри в компанията на съпругата му Аделин и трите им деца, които бяха доста пораснали от последната им среща. Хлапетата се изкикотиха, когато го видяха. Сюард не беше много представителен. Усети как се изчервява.

— Regardez7, Адел — засмя се Анри. — Най-накрая възкръсна из мъртвите.

— Трябва да стигна до Париж — заекна Сюард. Цялото му тяло трепереше от абстиненцията. Молеше се Анри да си помисли, че просто е изтощен.

— Искаш ли да летиш до Париж?

— Знам, че няма как да стигнем чак до Париж, но може би възможно най-близо… да речем до Лион…

— Мисля, че не знаеш какво си пожелаваш. Но винаги съм казвал, че бих направил всичко за приятел в нужда. Първо остани тук няколко дни и си почини. Снощи доста ни изплаши.

— Благодаря ти за гостоприемството, но наистина трябва да бъда в Париж тази вечер.

— Тази вечер! — извика Анри и двамата с Адел се спогледаха недоумяващо. — Но ти си толкова изтощен, едва стоиш на краката си. Какво може да е толкова важно?

— Въпрос на живот и смърт е, става въпрос за пациентка. — Лъжата лесно излезе от устата на Сюард. — Ако не й дам специалния еликсир от медицинската ми чанта до… седем тази вечер… боя се, че ще се случи най-лошото.

Анри отново погледна съпругата си. Тя кимна.

— Добре тогава — каза Анри. — Щом е заложен живот, наш християнски дълг е да действаме. Сядай и яж, подкрепи се. Тръгваме след час.

Сюард седна до масата, както го посъветва Анри.

— Никога няма да мога да ти се отблагодаря, приятелю. — Адел му направи знак да мълчи и постави пълна чиния с храна пред него.

Анри се обърна към децата си.

— Елате да помогнете на баща си да се подготви за полета.

Час по-късно Сюард влезе с медицинската си чанта в ръка в хамбара. Не беше ял толкова много от години. Надяваше се, че храната ще му даде сили да потисне морфиновия глад.

Механикът донесе на пистата метални бидони с петрол. Анри се беше навел над безжичния си телеграф, но вдигна очи, когато Сюард се появи.

— Изпращам съобщение на един приятел да ни чака на пистата си във Виши — обясни той. — Това е на половината път, там ще презаредим с гориво.

— Може ли и аз да изпратя съобщение? — попита Сюард.

— Разбира се.

Сюард извади малка визитка от джоба си.

— Трябва да стигне до частния телеграф на този човек в театър „Одеон“. Номерът е на визитката.

Анри натисна бутона на безжичния телеграф.

— А какво е съобщението?