Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Този път застана на метър и половина от мен, с пълната чаша пред себе си и с изметнат настрани лакът — позата й за нападение! Ами изразът на лицето й — чиста отрова. И все пак… ебаси и мадамата! Не само страхотна грива от златноруса коса, ами и ослепително сини очи, божествени скули, нежно носле, съвършено гладка долна челюст, брадичка с миниатюрна трапчинка, че и кадифени млади гърди — позагубили леко форма след като кърми Чандлър, но и това се оправя с десет хиляди и скалпел. Ами краката й… Ей Богу, тия дълги голи крака бяха извън класациите! Толкова съвършени бяха, тъй нежно прибрани при глезените, а пълноценно оформени над коленете — най-страхотният й актив, особено в комбинация с дупето й.
Всъщност бяха минали едва три години, откакто за пръв път съзрях Графинята. И така се помамих по гледката, че зарязах милата си първа съпруга, Дениз — като ми се наложи да й платя няколко милиона в аванс, плюс петдесет хиляди месечна издръжка, която не можех да отчета пред данъчните като разход, само и само да не ми създава проблеми и да докара пълна финансова ревизия на бизнеса ми.
И докъде стигнаха нещата само за толкова кратко време? И какво пък толкова бях сторил? Говорил съм насън! Че какво престъпно има в това? Графинята май се увлече. Реално погледнато, и аз имах всички поводи да съм й бесен. Що пък да не обърна нещата в един бърз рунд помирителен секс — най-хубавият секс от всички. Поех дълбоко въздух и изрекох с безкрайна невинност:
— За какво е всичкият този гняв? Аз май… нещо не разбирам.
В отговор Графинята наклони русата си глава настрани, както правят хората, когато чуят нещо напълно лишено от логика.
— Ти ли не разбираш? — изсъска тя. — Ти ли не разбираш? Ще ти кажа аз на тебе, малко… шибано копеленце! — Пак малко! Да вярвам ли на ушите си! — Откъде искаш да започна? Кацаш, значи, с тъпия си хеликоптер в три сутринта, без преди това да си завъртял и един шибан телефон, та да кажеш, че ще закъснееш? Това нормално поведение на женен мъж ли му викаш?
— Ама аз…
— Че и на баща! Вече си баща! Нищо, че се държиш като шибано пеленаче! Да не говорим, че хич не те е еня за чимовете бермудска трева, с които току-що застлах тъпата ти тренировъчна площадка за голф! Сигурно мамата си им ебал! — поклати тя глава с отвращение, после продължи да нарежда: — Ама защо ли и трябва да те е еня? Да не би ти да си си губил времето да проучваш как става тая работа, после да се разправяш с вертикални планировки и озеленители? Имаш ли представа колко време прахосах по шибания ти проект? Имаш ли, копеле егоистично?
А-а-а, значи този месец си имаме работа с бъдеща екстериорна дизайнерка! Ама пък секси дизайнерка, та дрънка! Как да обърна тая ситуация? Кои са вълшебните думички?
— Сладур, моля ти се, аз…
В отговор бях предупреден през зъби:
— Хич и не ме сладуркай! Да не си посмял да ме наречеш повече така!
— Ама, слад…
ПЛЯ-ЯС!
Този път обаче предугадих атаката и успях да дръпна дванайсет хиляди доларовата завивка върху главата си и да се предпазя от справедливия й гняв. Дори една капка вода не падна върху ми. Уви, победата ми беше краткотрайна; докато свалях завивката, тя вече маршируваше към банята да презареди.
После се върна. Чашата беше пълна догоре, сините й очи се бяха превърнали в смъртоносни лазери, манекенската й челюст бе цял километър широка, а краката й… Божичко! Не можех да отлепя очи от тях. Но сега не беше време за това. Дошъл бе моментът Вълка да се пробуди и да заголи зъби.
Измъкнах ръце изпод копринената завивка, като внимавах да не ги заплета в хилядите дребни перлички, ръчно пришити към тъканта. После свих лакти под формата на пилешки криле, та ядната Графиня да види мощните ми бицепси от птичи поглед, и казах със силен и справедлив глас:
— Само да си посмяла пак да ме лиснеш, Надин! Сериозно ти говоря! Хайде, първите две чаши бяха от гняв, но да продължаваш… е все едно да се гавриш с труп! Жива перверзия!
Това май я накара да се позамисли, но само за секунда. После рече подигравателно:
— Що не спреш да си дуеш мускулите? Приличаш на шибан имбецил!
— Не си дуя мускулите — рекох, но спрях да ги дуя. — Просто имаш късмет да си женена за човек в страхотна форма. Нали така, миличко? — пуснах й най-топлата си усмивка. — Я ела веднага и ме цункай! — Но още докато изтървавах думите, усетих, че правя грешка.
— Аз ли да те цункам? — избълва Графинята. — Ти ебаваш ли се с мене бе, дявол те взел? — Отвращение капеше от всяка нейна дума. — Аз, дето се канех да ти отрежа топките и да ги тикна в някоя кутия от обувки? Нали се сещаш кога щеше да ги намериш?