Градска тарифа

— Дайте пакета — каза той, след като се здрависа с Иля, — в колата имаме подвижна апаратура, сега ще го проверим. Вие засега останете навън.

От напрежение Наталия я тресеше, тя зиморничаво се увиваше в кашмирения шал и едва се удържаше да не се притисне до Иля. Проверката трая кратко. Скоро вратата на микробуса отново се отвори.

— Лъжлива тревога — с усмивка каза познатият на Илюша. — Касета е.

— Каква касета? — тъпо попита Наталия.

— Обикновена видеокасета. Там няма никаква бомба. Така че — гледайте си я със здраве. Желая ви приятно прекарване. Илюха, ще черпиш един коняк — весело намигна спасителят.

— Имаш го. Благодаря, че помогна — усмихна му се Иля.

Спасителите си тръгнаха.

— Е, какво, Наташенка? — тихо продума Иля. — Сега смяташ ли, че съм страхливец и се презастраховам?

— Нищо подобно — разпалено възрази тя. — Ти постъпи съвсем правилно. Благодаря ти, Илюша.

Едва сега тя осъзна, че бе прекарала половин час в кошмар, всяка секунда очаквайки мощен взрив. Цялата пламна, краката й затрепериха и се подкосиха. И тя се притисна до Иля, напълно забравила за прозорците на съседските апартаменти.

Иля нежно я целуна по бузата.

— Я да те изпратя до входа. Вкъщи ще видиш какво има на касетата. Сигурно учениците ти са измислили някаква мръсна шегичка.

Разбира се, те са, кой друг. Ах, мизерници такива! Да накарат нея, учителката си по немски, да трепери от страх! И това ми било гимназия. Талантливи деца, задълбочено изучаване на хуманитарни предмети… Същите безмозъчни хулигани са, както навсякъде, единствената разлика е, че родителите им са паралии. Неслучайно хората казват, че децата на богати родители са по-лоши от бедните, че са по-нагли, по-злобни. Сигурно наистина е така.

Те стигнаха до вратата на входа, когато Наталия внезапно разбра, че не може сама да гледа тази щуротия. И изобщо се бои да остане без Иля.

— Илюша, защо не влезеш с мен? — плахо предложи тя. — Не искам да гледам касетата сама.

Той завъртя глава:

— Не.

— Нужен си ми сега, много си ми нужен, Илюша, моля ти се — зашепна тя. — Паша е на дежурство до сутринта, Соня я няма, ще се върне чак вдругиден. Моля те!

— Не — твърдо повтори той. — Никога няма да престъпя прага на жилището ти, вече съм ти казвал.

Да, разбира се, заявявал й го беше, и то неведнъж. „Не може да водиш любовник в дома, където живееш със съпруга си. В това има нещо мръсно, оскверняващо и семейството, и самия дом. После няма да си го простиш, ще ти бъде неприятно и ще насочиш тази неприязън именно към мен“ — обясняваше й той. Тя нямаше голям опит в съпружеските изневери и тогава това й се струваше правилно, но сега изобщо не я интересуваха нито принципи, нито оскверняване…