Невидимия [bg]

Мъжът вървеше по Бродуей в Горен Уестсайд. На един ъгъл спря, сякаш е забравил нещо, и се отдръпна в сянката на една сграда. Извади мобилния си телефон и го вдигна до ухото си. Заговори, като от време на време се усмихваше и се оглеждаше небрежно, както правят хората, когато говорят по мобилни телефони.

Всъщност не разговаряше с никого. Искаше да се увери, че никой не го е последвал от консерваторията.

Сегашният вид на Малерик бе коренно различен от превъплъщението му, когато напускаше сградата преди половин час. Беше рус, нямаше брада и носеше анцуг с висока яка. Ако се загледа внимателно, човек можеше да забележи някои особени черти: имаше тъмен белег на шията, показващ се малко над яката, и два от пръстите на лявата му ръка (кутрето и безименният) бяха сраснали.

Ала никой не се заглеждаше в него, защото жестовете и изражението му бяха съвсем нормални, а както знае всеки илюзионист, когато се държиш нормално, ставаш невидим.

След като се увери, че не го следят, той продължи небрежно по пътя си, зави зад един ъгъл и се насочи по озеленения булевард към жилището си. Размина се само с неколцина спортуващи за здраве и двама-трима жители на квартала, излезли да си купят вестник или закуска от „Забар“, нетърпеливи да се насладят на кафето, малко мързелуване в компанията на „Таймс“ или може би някой спокоен съботен секс-сеанс.

Малерик се приближи до стълбите на апартамента, който бе наел преди няколко месеца в тиха, мрачна постройка, много различна от истинския му дом и магазина му сред пустинята в околностите на Лас Вегас. Качи се до вратата на жилището.